Кръвта руква веднага.
20
Розлин Брюно няма желание да й говорят за бившия й съпруг, единственото, което иска, са вести от сина й. Изчезнал преди повече от година.
— На 14 юли6 — казва тя объркано, сякаш изчезването точно на тази дата придобива някакво символично значение.
Камий е станал от бюрото си и е седнал до нея.
Преди имаше два стола, единият с по-високи крака, другият с по-ниски. Психологическият ефект беше съвсем различен. Според обстоятелствата избираше единия или другия. Ирен не харесваше тези дребни хитрувания и той се отказа. Известно време столовете стояха в отдела, използваха ги, за да си правят шегички с новодошлите. Но не беше смешно колкото очакваха. И един хубав ден столовете изчезнаха. Камий е сигурен, че ги е прибрал Арман. Представя си ги с жена му на масата, единият на по-високия, другият на по-ниския стол…
Сега, лице в лице с госпожа Брюно, се сеща за тези столове, понеже му служеха да внушава симпатия, каквато много би искал да предизвика днес. И то бързичко, времето наистина го притиска. Камий се съсредоточава върху срещата, защото щом помисли за затвореното в клетката момиче, различни образи смущават съзнанието му, а с тях се надигат толкова други неща, че губи ума и дума.
Пък и за беда, с Розлин Брюно не са на една и съща вълна. Тя е дребна, слабичка женица, която в нормални условия сигурно е доста жива, ала в този момент е силно резервирана и силно разтревожена. Рязко върти глава със сухи, дебнещи движения. Убедена е, че ще й съобщят за смъртта на сина й. Предъвква това предчувствие, откакто жандармеристите я взеха от автошколата, където работи.
— Бившият ви съпруг се самоуби снощи, госпожо Брюно.
Дори и двайсет години след развода изглежда стресната. Взира се в Камий. В погледа й са примесени ненавист (надявам се, че е страдал) и цинизъм (не е кой знае каква загуба), но тревогата надделява над всичко. Отначало си мълчи. Камий намира, че в главата прилича на птичка. Дребен, остър нос, остър поглед, остри рамене, остри гърди. Представя си чудесно как би я нарисувал.
— Как умря? — пита тя най-сетне.
Ако се вярва на документите от развода, няма да съжалява особено за бившия си съпруг и това е естествено, казва си Камий, по-скоро би трябвало да се интересува от вести за сина си. Ако не го прави, то е, защото има причина.
— Нещастен случай — казва Камий. — Беше преследван от полицията.
Макар добре да знаеше колко струва съпругът й и да помнеше всичките му грубости, все пак не е била женена за гангстер. „Преследван от полицията“ би следвало да предизвика изненада, ала не, нищо, тя кимва и се усеща, че мисли толкова бързо, колкото й позволява ситуацията, но не допуска да й проличи.
— Госпожо Брюно — Камий се показва търпелив тъкмо защото трябва да бърза, — смятаме, че изчезването на Паскал е свързано със смъртта на баща му. Всъщност напълно сме убедени. Колкото по-скоро отговорите на нашите въпроси, толкова повече шансове имаме да открием сина ви.
И с часове да ровите из речника, „непочтено“ е точната дума, с която би могло да се определи поведението на Камий. Понеже за него няма съмнение, че момъкът е мъртъв. Шантажът със сина е доста неморална маневра, ала той не се изчервява от това, защото то може все пак да помогне да открият жив някой ДРУГ.
— Преди няколко дни вашият бивш съпруг е отвлякъл една жена, млада жена. Затворил я е някъде и умря, без да ни каже къде я държи. Тази жена днес е някъде, а ние не знаем къде. И тя ще умре, госпожо Брюно.
Той оставя информацията да отлежи. Очите на Розлин Брюно пробягват от дясно наляво като очи на гълъб, връхлетели са я противоречиви мисли и се чуди какъв избор да направи. Каква е връзката между тази история с отвличането и изчезването на сина ми? Вероятно се пита тъкмо това. И ако не задава въпроса, то е, защото вече има отговор.
— Трябва да ми кажете каквото знаете… не, не, не, не, госпожо Брюно, чакайте! Сега ще ми кажете, че не знаете нищо, и това е много лош подход, дори най-лошият от всички възможни. Приканвам ви да размислите няколко мига. Съпругът ви е отвлякъл жена, която е свързана, но не съм наясно по какъв начин, с изчезването на сина ви. И тази жена ще умре.
Погледи надясно, наляво, устата се мърда, ала не и очите. Камий би трябвало да постави на масата пред нея снимка на затвореното момиче, за да предизвика шок, само че нещо го възпира.
— Жан-Пиер ми звънна…
Камий поема дълбоко въздух, това не е победа, но е някакъв успех. Във всеки случай нещо се отпуши.