— Кога?
— Вече не помня, преди около месец.
— И…?
Розлин Брюно свежда човка към пода. Започва бавно да разказва. Трарийо получава „удостоверението за безрезултатно издирване“ и е бесен, това ясно показва, че полицията смята, че момчето е избягало, и ще прекрати разследването, край. Щом полицията не върши нищо, Трарийо й заявява, че сам ще се заеме и ще открие Паскал. Има нещо на ум.
— Оная никаквица…
— Никаквица…
— Така наричаше приятелката на Паскал.
— Имаше ли причини да я презира до такава степен?
Розлин Брюно въздъхва. За да обясни какво иска да каже, трябва да се върне доста назад.
— Ами, вижте, Паскал е, как да се изразя, простовато момче, нали разбирате?
— Смятам, че да.
— Без задни мисли, не особено интелигентен. Не исках да живее с баща си. Жан-Пиер го караше да пие, да не говорим за разправиите и сбиванията, ала Паскал го обожаваше, да се чуди човек какво толкова намираше в него. Но все едно… А после това момиче влезе в живота му и лесно го омота. Разбира се, той лудна по нея. Паскал и момичетата… Дотогава, първо, не бе имало кой знае колко. Пък и все не се получаваше. Не знаеше как да подхожда към тях. Тъй че тази идва, разиграва му театър. И той, съвсем естествено, напълно си изгубва ума.
— Как се казва това момиче? Вие познавате ли го?
— Май Натали… Не, никога не съм я виждала. Знам само името. Когато чувах Паскал по телефона, все разправяше Натали това, Натали онова…
— Не ви ли я представи? Или на баща си?
— Не. Само повтаряше, че ще дойде с нея, че страшно ще ми хареса, такива неща.
Историята се развива главоломно. Онова, което бе разбрала, е, че Паскал е срещнал Натали през юни, не знае нито къде, нито как. През юли изчезва с нея.
— В началото — продължава — не се притеснявах, казвах си: когато тя го напусне, горкото момче ще се върне при баща си и толкоз. А баща му беше побеснял от яд. Мисля, че направи криза от ревност. Трепереше над сина си като над зениците на очите си. Беше лош съпруг, но добър баща.
Вдига очи към Камий, сепната от тази оценка, която сама не е очаквала от себе си. Току-що бе произнесла нещо, което мислеше, без да си дава сметка. И отново забоде нос в пода.
— Щом научих, че Паскал е откраднал всичките пари на баща си и е изчезнал, аз също си рекох, че това момиче, е, разбирате… Изобщо не беше в стила на Паскал да окраде баща си…
Тя тръсва глава. В това е напълно сигурна.
Камий се замисля за снимката на Паскал Трарийо, открита при баща му, и в този миг сърцето му се свива. Той притежава превъзходна визуална памет — благодатта на всички рисувачи. Отново вижда момчето право, с ръка на калника на един трактор, с онзи неловък, скован вид, панталонът малко къс, от него лъха вътрешна пустота и се усмихва широко; какво ли прави човек, когато има малоумен син и го съзнава?
— И накрая мъжът ви откри ли момичето?
— Ама аз нищо не знам! Заяви ми само, че ще я открие! И че тя ще му каже къде е Паскал… Какво е сторила с него.
— Какво е сторила ли?
Розлин Брюно гледа през прозореца, това е нейният начин да сдържа сълзите си.
— Паскал никога не би избягал, той не е… Да кажем нещата направо… Не е достатъчно умен, за да изчезне толкова задълго.
Обърнала се е към Камий и изрича това, сякаш му зашлевява шамар. Между другото, съжалява.
— Наистина е много простодушно момче. Познава малко хора, силно е привързан към баща си и не е възможно седмици и месеци наред да не се обади, просто не е способен на това. Значи, му се е случило нещо.
— Какво точно ви каза съпругът ви? Спомена ли за онова, което смята да направи? Да…
— Не, не беше особено словоохотлив. Беше пил, както обикновено, а в такива случаи става агресивен, сякаш го е яд на целия свят. Бе решил да открие момичето и да узнае къде е синът му, обади се, за да ми го съобщи…
— А вие как реагирахте?
И при обичайни обстоятелства се иска доста талант, за да лъже човек прилично, нужни са енергия, творчество, хладнокръвие, памет; по-трудно е, отколкото си мислим. А да се лъже представител на властта, е твърде амбициозно упражнение, което изисква всички тези качества, но на по-високо равнище.
Да излъжеш полицията пък, представяйте си…
Розлин Брюно не е скроена за подобни упражнения. Опитва с всички сили, ала сега, когато е свалила гарда, Камий чете в нея като в отворена книга. И това го уморява. Прокарва ръка пред очите си.