Щом потече кръв, тя провира ръка през дъските на капака и отново хваща въжето. Цялото е просмукано.
Наоколо едрите плъхове дебнат и не знаят дали да се нахвърлят върху нея, или… Тогава Алекс дърпа ръката си и те се избиват да поглъщат прясна кръв и да гризат въжето, за да я докопат, обожават я.
Но сега, когато са добили вкус към кръвта, когато тя им е дала да вкусят от нейната, вече нищо не е в състояние да ги спре.
Кръвта ги влудява.
22
Шампини сюр Марн.
Голяма къща от червени тухли недалеч от речния бряг. Едно от последните обаждания на Трарийо, преди да отвлече момичето.
Казва се Сандрин Бонтан.
Когато Луи дойде, тя тъкмо привършваше закуската и тръгваше на работа, наложи се да звънне. Младият полицай взе внимателно апарата от ръцете й, обясни на шефа й, че ще се забави заради „приоритетно разследване“. Той ще изпрати полицай да я придружи, щом това бъде възможно.
За нея нещата се случват наистина прекалено бързо.
Тя е спретната, леко скована, двайсет и пет — двайсет и шест годишна, стресната. Приседнала на крайчеца на едно канапе от ИКЕА, Камий вече вижда лицето й, каквото ще бъде след двайсет-трийсет години, дори му става малко тъжно.
— Този господин… Трарийо. Беше настоятелен по телефона, твърде настоятелен… — обяснява тя. — После дойде. Изплаши ме.
Сега пък полицията я плаши. Най-вече онова дребното, плешивото джудже, явно шефът. Младият колега му се обади по телефона и той пристигна след двайсет минути, много се беше разбързал. Иначе сякаш не я слуша, ходи от стая в стая, изстрелва по някой въпрос откъм кухнята, качва се на първия етаж, слиза и е такъв нервак, все едно души. От самото начало предупреди: „Нямаме време за губене“, а ако нещата не вървят достатъчно бързо, я прекъсва. Дори не знае за какво става дума. Опитва се мислено да се ориентира, но е засипана с въпроси.
— Тя ли е?
Джуджето тиква под носа й някаква рисунка, лице на момиче. Нещо като фоторобот, както се казва в киното и по вестниците. Веднага я разпознава, това е Натали. Ама не каквато я знае. На рисунката е по-красива, отколкото в действителност, по-нагласена и най-вече не така пълна. И по-чиста. И прическата не е тази. Пък и очите, бяха сини, а на черно-бялата рисунка не е ясно какъв цвят са, ала не толкова светли като нейните, и някак сякаш е тя… и в същото време не е тя. Полицаите искат отговор и трябва да бъде „да“ или „не“, не може да е между двата. Така или иначе, в крайна сметка, въпреки съмненията, Сандрин е категорична, тя е.
Натали Гранже.
Двамата полицаи се спогледаха. Джуджето повтори „Гранже…“ с невярващ тон. Младият взе телефона си и отиде да говори в градината. Като влезе отново, само направи отрицателен знак с глава, а джуджето отвърна с жест „знаех си“…
Сандрин каза за лабораторията, в която Натали работеше, на улица „Плане“ в Ньой сюр Марн, в центъра.
Младият веднага тръгна натам. Тя е сигурна, че той звънна, може би половин час по-късно. Джуджето изглеждаше доста скептично и само повтаряше: ясно, ясно, ясно. Този тип направо й лази по нервите. Сякаш знае това, но не му пука. По телефона все пак е разочарован. Докато го няма младия инспектор, той направо я разкъсва с въпроси за Натали.
— Тя през цялото време беше с мръсна коса.
Има неща, които човек не може да каже на един мъж, дори да е полицай, ала Натали наистина била небрежна понякога, домакинствала отгоре-отгоре, масата не била разтребена, без да броим веднъж тампоните, които намерила в банята… пфу! Съжителството не продължило много, но на няколко пъти се счепкали.
— Не съм сигурна, че двете с нея бихме могли да живеем дълго заедно.
Сандрин пуснала обява за съквартирантка, Натали се обадила и дошла да огледа, симпатична й се видяла. Този ден не била размъкната, изглеждала добре. Онова, което й харесало тук, били градината и мансардната стая, сторило й се романтично, а Сандрин не й казала, че в най-голямата лятна жега тази стая се превръща в потилия.
— Не е добре изолирана, нали разбирате…
Джуджето я гледа без определено изражение, все едно лицето му е от порцелан. Или мисли за друго.
Натали платила веднага, в брой.
— Беше в началото на юни, непременно трябваше бързо да намеря съквартирантка, приятелят ми си беше тръгнал…