Дребното ченге е видимо подразнено от личната история на Сандрин — гаджето, което се нанася, голямата любов и хоп, след два месеца се омита без предупреждение. Никога повече не го видяла. Сигурно при раждането си, без да знае, е изтеглила абонамент за внезапни заминавания — първо гаджето, после и Натали. Потвърждава датата 14 юли.
— Всъщност тя не остана дълго, срещна приятеля си скоро след като се настани тук, тъй че…
— Тъй че какво? — пита той сприхаво.
— Ами приискало й се е да заживее с него, нормално е, нали?
— Хм…
Не вярва много-много, сякаш казва: „А, само това ли?“. Този тип нищо не разбира от жени, веднага си личи. Младият полицай се върна от лабораторията, сирената се чу отдалеч. Прави нещата бързо, а изглежда, все едно просто се разхожда. От елегантността е. И дрехите, които носи, Сандрин ги забеляза. Маркови, луксозни. Само с един поглед преценява цената на обувките — колкото две нейни заплати. За нея е неочаквано откритие, че полицаите печелят толкова пари, човек никога не би си го помислил, ако съди по онези, дето ги показват по телевизията.
Двамата обсъдиха нещо шепнешком. Сандрин чу само как младият каза: „Никога не са я виждали…“ и „Да, и той е ходил там…“.
— Не бях тук, когато си е тръгнала, прекарвам лятото при леля в…
Джуджето се нервира. Нещата не вървят както му се иска, но тя не е виновна за това. Той въздъхва и махва с ръка пред себе си, сякаш да изгони муха. Можеше поне да се покаже любезен. Младият му колега се усмихва мило и като че казва: такъв си е, не се впечатлявайте, съберете си мислите. После й показва една друга снимка.
— Да, този е Паскал, гаджето на Натали.
Тук вече няма грешка. И за снимката от селския празник, колкото и да е размазана, никакво съмнение. Когато бащата на Паскал дошъл миналия месец, и той търсел Натали, не само сина си, и й показал същата снимка. Сандрин му дала адреса на мястото, където Натали работела по онова време. Оттогава не е имала никакви вести.
Щом погледне снимката, човек разбира всичко.
Паскал не е особено отракан. Нито хубав. А пък е облечен… това трябва да се види, да се чуди човек откъде ли ги купува тия неща. Колкото и дебела да била Натали, лицето й било хубавко и се усещало, че ако би пожелала… Докато той имаше вид… как да се изразя…
— Леко малоумен, за да бъдем точни.
Иска да каже — не особено умен. Обожавал своята Натали. Тя го довела два-три пъти тук, ала не оставал през нощта. Сандрин дори се запитала дали спят заедно. Когато идвал, забелязвала, че е възбуден като пръч и пускал лиги, гледайки своята Натали. Въртял очи и чакал разрешение, за да й скочи.
— Само веднъж остана. Помня, беше през юли, тъкмо преди да замина при леля ми.
Но Сандрин не чула боричкане.
— А пък спях точно отдолу.
Прехапва устни, понеже това означава, че е подслушвала. Изчервява се, млъква и те разбират. Нищо не е чула, а много би желала. Натали и нейният Паскал сигурно са го направили, ама не знам как… Вероятно прави. Или пък нищо не са правили, защото тя не е искала. Всъщност Сандрин разбира много добре, тоя Паскал…
— Ако зависеше от мен… — подхваща, присвила устни.
Дребното ченге сглобява цялата история на глас; не е висок, но не е и глупав, същински живак е. Натали и Паскал си тръгнали, като оставили наема за два месеца на кухненската маса. Плюс нейните неща, които тя не взела със себе си.
— Неща ли, какви неща? — пита той на мига.
Внезапно става доста припрян. Сандрин нищо не е задържала. Натали била по-едра, носела дрехи с два номера по-големи, пък и такива смотани… А, да, увеличителното огледало в банята, ала това не го казва на полицаите, то е за черните точки, за космите по носа и не е тяхна работа. Все пак изрежда останалите неща — електрическата кафеварка, чайника с форма на крава, резервоара, книгите на Маргьорит Дюрас, като че само това четяла, имала почти всичките й произведения.
Младият вметва:
— Натали Гранже… Име на героиня на Дюрас, мисля.
— Така ли? — възкликва другият. — От коя книга?
Младият отвръща притеснено:
— От филм със заглавие… „Натали Гранже“7.
Джуджето се плесва по челото, сякаш да каже: „Колко съм тъп!“, но по мнението на Сандрин преиграва.
— За дъждовната вода — уточнява тя.
Понеже пигмеят се е върнал на резервоара. Сандрин отдавна си мислела за такъв, увличала се по екологията, и всичкият този дъжд от покрива на къщата, който е няколко десетки квадратни метра, жалко, жалко, говорила за това с агенцията, със собственика, нямало начин да ги убеди, обаче явно и екологията изнервя дребното ченге, да се чудиш какво ли пък го интересува.
7
Френски филм от 1972 г., режисиран от Маргьорит Дюрас, с участието на Лучия Бозе, Жан Моро и Жерар Депардийо. — Б.р.