— Купила го е точно преди да си тръгне, открих го, като се върнах, беше оставила бележка, извиняваше се за внезапното заминаване, а резервоарът бил един вид компенсация или, ако предпочитате, изненада.
На дребосъка номерът с изненадата му харесва.
Ето го застанал при прозореца, гледащ към градината, дръпва пердето. Вярно, че големият резервоар от зелена пластмаса не е особено красив на онзи ъгъл на къщата, където се събират цинковите водосточни тръби. Личи си, че е несръчно наместен. Ала не това гледа ченгето. Нито слуша какво му говори тя, защото е на средата на едно изречение, когато той съобщава по телефона:
— Жан? Мисля, че открих сина на Трарийо.
Беше минал час, наложи се Сандрин пак да се обади на шефа си и отново младият полицай му обясни ситуацията. Този път не каза нищо за приоритетно разследване, а: „Вземаме проби“. Доста двусмислено, понеже самата Сандрин работи в лаборатория. Като Натали. И двете бяха биоложки, но Натали изобщо не желаеше да говори за своята работа. Заявяваше: „Щом изляза, забравям!“.
А двайсет минути по-късно сякаш бе обявена бойна тревога. Блокираха улицата, криминалистите влязоха с гащеризони като на космонавти, донесоха цялото си оборудване — куфарчета, прожектори, брезенти, — изпотъпкаха цветята, измериха резервоара и го изпразниха с невъобразими предпазни мерки. Не искаха водата да се излее по земята.
— Знам какво ще открият — каза дребосъкът, — убеден съм. Мога да ида да подремна.
Попита Сандрин къде е стаята, която е обитавала Натали. Полегна облечен, дори не си махна обувките, напълно е сигурна.
— Младият остана с тях в градината.
Наистина си го бива момчето и наистина дрехите, обувките му… А и обноските му! Сандрин се помъчи да завърже личен разговор, къщата е твърде голяма за само момиче, такива работи, ала не се получи.
Убедена е, че това ченге е хомосексуалист.
Криминалистите изпразниха резервоара, преместиха го, започнаха да копаят, не много дълбоко, и в миг се натъкнаха на тяло. Завито в найлоново платнище, каквито продават в магазините за домашни майстори.
Беше голям удар за Сандрин, полицаите я избутаха: не стойте тук, госпожице, тя се прибра в къщата и застана да гледа през прозореца, това поне никой не би могъл да й забрани, все пак си бе у дома.
Онова, което я разтърси, беше, когато неколцина вдигнаха платнището, за да го сложат настрани: Сандрин моментално изпита увереност, че това е Паскал.
Позна гуменките му.
Като разгънаха краищата на платнището, няколко души се наведоха над него, започнаха да се викат един друг и да си показват нещо, което не можеше да види. Отвори прозореца, за да чува.
Един от тях рече:
— Не, това няма как да нанесе такива поражения.
Тъкмо в този момент джуджето слезе от стаята.
Отиде в градината с подрипваща походка и веднага се заинтересува какво се случва.
Поклати глава, стъписан от онова, което съзря. И каза:
— Съгласен съм с Бришо, не виждам какво друго може да го причини освен киселина.
23
Въжето е стар модел, не е като синтетичните гладки въжета на корабите, а от коноп, с голям диаметър. Естествено, щом държи такава клетка.
Плъховете са десетина. Онези, които Алекс познава и които са тук от началото, и новите, тя не знае откъде идват и как са били предупредени. Възприели са стратегията на групата. Обсада.
Три или четири заемат позиция върху капака откъм краката й, два или три клечат от другата страна. Според нея, щом преценят, че моментът е подходящ, ще й се нахвърлят всички заедно, ала засега нещо ги възпира, енергията на Алекс. Тя не престава да ги ругае, да ги предизвиква, да пищи, усещат, че в тази клетка има живот, съпротива, че ще се наложи да се бият. А долу вече са проснати два мъртви плъха. Това ги кара да се замислят.
Непрекъснато душат кръвта изправени, с муцуни, вдигнати към въжето. Възбудени и трескави, те са се изредили да го стържат със зъби, Алекс не знае как се организират кой точно да иде да плюска кръв.
Няма значение. Направи си нова рана, този път ниско долу на прасеца, до глезена. Открила е чиста вена с изобилна кръв. Най-трудното е да ги отдалечи, докато маже въжето.