От първата стъпка, от първата секунда на това разследване се опитва да блокира необузданите чувства, които се трупат зад стената, а сега стената се рони, една по една зейват пролуки и всичко ще рухне в миг, ще го събори, ще го залее, ще го върне право в моргата, право в графа „психиатрична клиника“. Онова, което е скицирал в бележника си: огромен камък, скала. Портрет на Камий като Сизиф.
25
Аутопсията е в сряда сутринта в първия възможен час.
Камий е тук, Луи също. Льо Ген закъснява, както винаги, когато идва в Института по съдебна медицина. Основното вече е ясно. По всяка вероятност става дума за Паскал Трарийо. Всичко съответства. Възрастта, ръстът, косата, предполагаемата дата на смъртта, без да броим съквартирантката, която се кълне във всички богове, че е разпознала обувките му, макар че от този модел сигурно има половин милион.
Ще направят ДНК тест, за да се уверят, че това наистина е изчезналото момче, но вече могат да работят по версията, че е той и че Натали Гранже го е убила, като първо му е нанесла силен удар в тила с нещо като мотика (иззеха всички намерени в бараката градински инструменти), а после му е размазала главата с права лопата.
— Което показва, че действително му е била набрала много — казва Камий.
— Да, трийсетина удара най-малко — отбелязва съдебният лекар. — Ще мога да ви дам по-точна цифра по-късно.
Някои от ударите са били нанесени с острието на мотиката, изглежда, сякаш е бил удрян с тъпа брадва.
Камий е удовлетворен. Не доволен, а удовлетворен. Общата картина отговаря на онова, което е усещал. С онзи глупак съдията би изкоментирал, ала на стария си приятел Льо Ген само намигва и подхвърля съвсем тихо:
— Казах ти, не го усещах това момиче…
— Ще бъдат направени анализи, но явно е киселина — заявява съдебният лекар.
Мъжът е получил трийсетина удара с лопата, след това неговата убийца, нарицаемата Натали Гранже, му е изсипала цял литър киселина в гърлото.
При вида на пораженията съдебният лекар се осмелява да изкаже хипотеза: концентрирана сярна киселина.
— Силно концентрирана.
Вярно, че тези продукти причиняват големи поразии. Плътта се разтваря бурно и шупва, сякаш завира, със скорост, пропорционална на концентрацията.
Камий поставя въпроса, който мъчи всички от предния ден, откакто откриха тялото:
— В този миг Трарийо бил ли е още жив?
Знае вечния отговор, ще трябва да изчака резултатите от изследванията.
Но този път съдебният лекар реагира като послушно дете.
— Ако съдя по белезите по останалата плът и най-вече по ръцете, мъжът е бил вързан.
Кратък миг на вглъбяване.
— Искате ли моето мнение? — пита съдебният лекар.
Никой не му иска мнението. Това, естествено, го насърчава:
— Според мен подир няколкото удара с лопата е бил вързан и после събуден с киселината. Което не пречи да е бил доумъртвен с лопатата, щом един инструмент върши работа… Накратко, по мое скромно мнение, мъжът е усетил всичко.
Трудно е да си го представи човек, но за разследващите, поне на първо време, това не променя кой знае какво. Виж, за жертвата обаче разликата в метода е била от огромно значение.
— Ще бъде от значение и за съдебните заседатели — подхвърля Камий.
Проблемът при Камий е, че не се отказва. Никога. Влезе ли му някоя мисъл… Един ден Льо Ген му рече:
— Наистина си глупак! Дори фокстериерите знаят да отстъпват!
— Много изискано — бе отвърнал Камий. — Защо не ме сравниш по-скоро с басет? Или пък с пудел джудже?
С когото и да било, няма значение, все щеше да завърши със свистене на саби.
И ето, в този миг Камий демонстрира, че не се отказва. От предния ден Льо Ген го вижда притеснен, понякога пък обратното, сякаш вътрешно ликува. Засичат се по коридорите, Камий едва-едва отронва „добър ден“, а два часа по-късно се влачи в кабинета на дивизионния, изглежда, че има нещо да му казва, но не успява, в крайна сметка си тръгва, видимо със съжаление, и гледа Льо Ген, все едно е засегнат. Льо Ген притежава нужното търпение. Тъкмо са излезли от тоалетната (би трябвало да се види картинката двамата заедно пред писоарите) и Льо Ген изрича простичко: „Когато пожелаеш“, в превод: „Събрал съм сили, мога да издържа“.
И ето, сега е моментът. На масата отвън, точно преди обяда. Камий изключва мобилния си телефон, за да покаже, че изисква всички да се съсредоточат. Тук са четиримата: Камий, Льо Ген, Арман и Луи. Откакто бурята изчисти небето, времето отново е приятно. Арман гаврътва бирата си почти на екс, човек никога не знае, и веднага поръчва пакет чипс и маслини за сметка на онзи, който ще плаща.