— Момичето е убиец, Жан — казва Камий.
— Убиец, да, вероятно — отвръща Льо Ген. — Ще можем да го потвърдим, след като получим резултатите от изследванията. Засега са предположения, знаеш го не по-зле от мен.
— И все пак предположенията са тежки.
— Навярно си прав, но… какво променя това?
Льо Ген търси подкрепата на Луи.
Ситуацията е възможно най-трудната, ала Луи е момче от знатен род. Обучен е в най-добрите колежи, има вуйчо архиепископ и друг, който е депутат от крайната десница, тоест от най-ранна възраст се е научил да разграничава морала от прагматизма. Освен това е ходил в начално училище при йезуитите. По отношение на двуличието е трениран като за световно.
— Въпросът на дивизионния ми се струва уместен — произнася той спокойно, — какво променя това?
— Луи, мислех, че си по-проницателен — реагира Камий. — Променя се… подходът!
Всички са като подкосени. Дори Арман, който е зает да проси цигара от съседната маса, се обръща изненадан.
— Подходът ли? — пита Льо Ген. — По дяволите, Камий, каква е пък тази глупост?
— Май наистина не разбирате — поклаща глава Камий.
Обикновено се шегуват и се подкачат, ала този път в гласа на Камий се долавя определена интонация, някакъв оттенък.
— Явно не разбирате.
Изважда бележника. Онзи, в който непрекъснато рисува. Когато си води записки (той го прави рядко, доверява се на паметта си), го обръща и пише на гърба на изрисуваните страници. Малко като Арман. С тази разлика, че Арман би писал и по ръбовете на листовете. Луи бегло зърва екипирани плъхове, Камий винаги рисува адски добре.
— Това момиче ме интересува истински — казва кротко Камий. — Истински. Историята със сярната киселина също много ме интересува. Вас не ви ли интересува?
И понеже въпросът му не получава открито потвърждение:
— Тъй че проведох едно незначително разследване. Трябва да се доизпипа, но мисля, че знам основното.
— Хайде, изплюй камъчето — подканва го Льо Ген, леко изнервен. След което взема халбата, пресушава я на един дъх и вдига ръка по посока на келнера, за да поиска същото. Арман прави знак: и за мен.
— На 13 март миналата година — подхваща Камий — откриваме някой си Бернар Гатеньо, четирийсет и девет годишен, в стая на хотел „Формула 1“8 близо до Етамп. Погълнал сярна киселина с концентрация 80 %.
— О, не… — промърморва Льо Ген, смазан.
— Поради семейното му положение се приема хипотезата за самоубийство.
— Зарежи, Камий.
— Не, не, чакай, удивително е, ще видиш. Осем месеца по-късно, на 28 ноември, убийство на Стефан Масиак, собственик на кафене от Реймс. Намират тялото му сутринта в заведението. Заключението: бит и довършен със сярна киселина със същата концентрация. И пак в гърлото. Открадната сума — малко повече от две хиляди евро.
— Представяш ли си, че момиче може да извърши подобно нещо? — пита Льо Ген.
— А ти би ли се самоубил със сярна киселина?
— Но какво общо има това с нашето разследване? — прогърмява Льо Ген и удря с юмрук по масата.
Камий вдига ръце в знак на отстъпление.
— Окей, Жан, окей.
Келнерът сервира бирата на Льо Ген, тази на Арман, забърсва масата и прибира останалите чаши сред гробно мълчание.
Луи прекрасно знае какво ще се случи, би могъл да го напише в един плик и да го скрие някъде из заведението, като кабаретен номер. Камий отново ще мине в настъпление. Арман допушва с наслада цигарата си, никога не си е купувал цигари.
— Само едно нещо, Жан…
Льо Ген затваря очи. Луи се усмихва, но вътрешно. В присъствието на дивизионния се усмихва само вътрешно, това е правило. Арман изчаква, той винаги е готов да заложи на Верховен трийсет към едно.
— Моля да ми изясниш — продължава Камий. — Според теб не сме имали нито един случай на убийство със сярна киселина от… От? — Оставя на Льо Ген да отгатне, ала началникът в момента не е настроен за игрички. — От единайсет години, татенце! Говоря ти за неразкрити случаи. От време на време се намира по някой шегаджия, който прибягва до нея, но само като допълнение, нещо като артистичен щрих. Тези ги откриваме, арестуваме ги, повдигаме им обвинения, съдим ги, накратко, бдителната и отмъстителна нация препречва пътя им с гърди. По отношение на концентрираната сярна киселина ние, демократичната полиция, от единайсет години сме безпогрешни и безпощадни.