Също и ателието. Камий не е в състояние да иде там, това е кръстопътят на всички болки, майка му, Ирен… Не, не е в състояние, не би могъл дори да изкачи четирите стъпала, да бутне вратата и да влезе, не, никога.
Заради платната събра смелост. Обади се на един от приятелите на майка си, заедно са учили в академията, и той се съгласи да направи опис на творбите. Търгът ще бъде на 7 октомври, всичко е уредено. Щом отвори плика, Камий видя списъка с предлаганите платна, мястото, часа и програмата на вечерта, посветена изцяло на Мод, със спомени и подходящите за случая речи.
В началото си съчини цял роман за това, че не си е оставил нито една нейна картина, чак и теории си изгради. Най-впечатляващата бе, че да разпръсне творчеството на майка си, означава да й отдаде почит. „Самият аз трябва да ида в музея, за да видя някое от платната й“, обясняваше той важно и със задоволство. Разбира се, това е пълна глупост. Истината е, че обожаваше майка си безмерно и че откакто е сам, в него изригна двойствеността на тази обич, примесена с възхищение и горчивина, със злоба и язвителност. Тази белязана с враждебност обич е стара колкото него, ала за да живее в мир днес, има нужда да се откъсне от всичко това. Живописта бе несравнимата с нищо кауза на майка му, за нея тя пожертва живота си, а заедно със своя и този на Камий. Не целият, не, но онази част, която пожертва, се превърна в съдбовна за сина й. Сякаш бе решила да създаде дете, без да й дойде наум, че то ще бъде личност. Камий няма да свали от плещите си никакъв товар, иска само да се отърве от една тежест.
Осемнайсет платна на Мод Верховен, предимно от последните десет години, ще бъдат продадени. Всичките са пълна абстракция. Пред някои от тях Камий изпитва същото усещане като пред творбите на Ротко9, сякаш цветът трепти, тупти, човек трябва да е почувствал това, за да разбере какво е жива живопис. Две картини са предварително откупени и ще идат в музеи — две платна от самия край на живота й, които пищят от болка, рисувани в последната фаза от раковата болест на Мод, истински апогей на изкуството й. Онова, което Камий евентуално би запазил, е един автопортрет, датиращ от времето, когато е била на трийсетина години. На него е изобразено детинско и загрижено, почти сурово лице. Погледът е зареян отвъд вас, в позата прозира някаква безучастност, той е изкусна смесица от зряла женственост и детинска наивност, каквато се долавя в лицата на онези някога младолики и жадни за нежност, а днес разяждани от алкохола жени.
Ирен много обичаше този автопортрет. Един ден го снима за Камий и снимката, формат 10×13, все още стои на бюрото му заедно със стъклена чаша за моливи, която Ирен, пак тя, му бе подарила, единствената наистина лична вещ в професионалната му среда. Арман винаги е съзерцавал тази снимка с влюбен поглед, единствената картина на Мод Верховен, която той разбира, понеже е достатъчно реалистична. Камий си беше обещал да му подари снимката, ала така и не го направи. Дори и това платно даде за търга. Когато творчеството на майка му най-сетне бъде разпръснато, той може би отново ще намери покой и вероятно ще успее да продаде последната брънка от веригата, защото вече не го свързва с нищо — ателието в Монфор.
Сънят дойде с други образи, много по-неотложни и актуални, тези на младата затворена жена, която се бе освободила. Пак образи на смърт, ала на бъдеща смърт. Не можеше да определи откъде идват те и пред гледката на изтърбушената клетка, на мъртвите плъхове, на следите от бягството го обзе дълбока увереност, че това прикрива нещо друго и че зад него се таи още смърт.
Долу улицата вече се оживява. На човек като него, който спи малко, му е все едно, но Ирен например не би могла да живее тук. Ама пък е страхотно зрелище за Дудуш, която може с часове да наблюдава през прозореца движението на корабчетата, които маневрират при шлюза. Когато времето позволява, тя се настанява на перваза.
Камий няма да излезе, докато не проясни ума си. А засега главата му гъмжи от въпроси.
Складът в Пантен. Как ли го е открил Трарийо? Това важно ли е, или не? Огромният хангар е празен от години, а не е бил незаконно обитаван, зает от бездомници. Нездравословната среда сигурно е възпряла подобни желания, ала най-вече единственият вход през ламарината почти на нивото на земята принуждава да се извърви дълъг път, което затруднява пренасянето на нещата, нужни за евентуално настаняване. Навярно затова Трарийо е сглобил толкова малка клетка — според дължината на дъските, които е могъл да провре оттам. Можеше да си представи и как е пренесъл момичето. Трябва да е бил зверски мотивиран. Бил е готов да я омаломощи напълно, за да я накара да си признае къде е дянала синът му.
9
Марк Ротко (1903–1970) — американски художник от руски произход, един от най-ярките представители на абстрактния експресионизъм. — Б.р.