Натали Гранже. Знаят, че това не е нейното име, но продължават да я наричат така по липса на друго. Камий предпочита да казва „момичето“, ала невинаги успява. Между фалшиво име и никакво име кое да избере?
Съдията прие да назначи разследване. Но до доказване на противното онази, която най-вероятно е размазала сина на Трарийо с лопата и почти му е стопила главата със сярна киселина, е издирвана единствено като свидетел. Съквартирантката й от Шампини категорично я разпозна на фоторобота, само че прокуратурата има нужда от материални доказателства.
В склада в Пантен взеха проби от кръв, косми и всякаква органична материя, които бързо ще потвърдят, че става дума именно за момичето, следи от което откриха в камионетката на Трарийо. Това поне ще бъде сигурно. Но не е кой знае какво, казва си Камий.
Единственият начин да се запази горещата следа е да се отворят отново досиетата за двете убийства с концентрирана сярна киселина, намерени в неотдавнашните архиви, и да се види дали злодеянията може да бъдат приписани на един и същ убиец. Въпреки неверието на дивизионния Камий е абсолютно убеден, че убиецът е един и същ и че това е убийца. Досиетата трябва вече да са извадени, ще ги прегледа, щом пристигне.
Известно време Камий разсъждава върху тази двойка. Натали Гранже и Паскал Трарийо. Престъпление от ревност? Ако е така, той си го представя другояче — Паскал Трарийо, обзет от необуздана криза на ревност или пък не можещ да приеме да бъде изоставен, убива Натали, мигновен порив, внезапна лудост, ала обратното… Нещастен случай? Трудно е да се повярва, като се има предвид как са се развили нещата. Мисълта му не успява истински да се съсредоточи върху тези хипотези, нещо друго му се върти в главата, докато Дудуш започва да си точи ноктите в сакото му. Начинът, по който момичето се е измъкнало от склада. Как ли точно е станало?
Анализите ще покажат как е съумяла да откачи висящата клетка, но после, след като е излязла, какво ли е направила?
Камий се опитва да си представи сцената. И в неговия филм липсва един кадър.
Знаят, че момичето е взело дрехите си. Откриха следи от обувките й при изхода. Сигурно са същите, с които е била, когато Трарийо я е отвлякъл, не могат да допуснат, че тъмничарят й би й донесъл нови. А и той я е бил, тя се е съпротивлявала, хвърлил я е вързана в камионетката. В какво ли състояние са дрехите й? Смачкани, разкъсани, мръсни. Във всеки случай не особено спретнати, заключава Камий. По улицата момиче, облечено по този начин, привлича вниманието, нали?
Камий трудно може да си представи Трарийо да се е погрижил за вещите й, ала все едно, казва си. Да оставим дрехите и да разгледаме самото момиче.
Знаят колко е мръсна. Една седмица гола, както я е майка родила, в клетка на два метра от пода. На снимките е отпаднала, почти умира, намериха гранули за животни, за домашни мишки и плъхове, с това я е хранил Трарийо. И е вършила нуждите си под себе си в продължение на седмица.
— Тя е немощна — изрича Камий на глас. — И мръсна като прасе.
Дудуш вдига глава, сякаш си дава сметка, че стопанинът й пак си говори сам.
Следи от вода по пода и по някакви парцали, отпечатъците й по няколко бутилки минерална вода — преди да напусне склада, се е поизмила.
— Все пак… след като е вършила всичко под себе си цяла седмица, как може да се измие с три литра студена вода и два мръсни парцала?
И се връща на основния въпрос — как е успяла да се прибере у дома, без да привлече внимание?
— Кой ти е казал, че никой не я е видял? — пита Арман.
Седем и четирийсет и пет. Службата. Дори когато на човек умът му е другаде, е странно да види Арман и Луи един до друг. Луи със стоманеносив костюм „Китън“, вратовръзка „Стефано Ричи“, обувки „Уестън“, а Арман изцяло екипиран от разпродажбите. По дяволите, процежда Камий, след като го оглежда, сякаш за да спести още, е купил един номер по-малки дрехи!
Отново отпива глътка кафе. Вярно е, кой е казал, че никой не я е видял?
— Ще поровим — заявява Камий.
Излязла е от склада и се е разтворила в природата. Изпарила се е. Трудно е да се приеме.
— Може да е тръгнала на стоп? — подхвърля Луи.
Самият той не вярва на своето предположение. Момиче на двайсет и пет — трийсет години, което в колко, в един-два през нощта тръгва на стоп? Ами ако нито една кола не спре и тя си остане там, на бордюра, с вдигнат палец? Или, още по-зле, върви покрай тротоара и прави знаци на колите като проститутка?