— Автобусът…
Възможно е. Но пък през нощта сигурно няма много автобуси по тази линия, имала е нужда от доста късмет. Иначе ще виси на спирката половин час, четирийсет и пет минути, изнемощяла и несъмнено в дрипи. Не особено правдоподобно. Дали въобще е можела да стои права без помощ?
Луи си отбелязва да провери разписанието на автобусите и да разпита шофьорите.
— Такси?
Луи си добавя да провери и тази следа, ала и тук нещо… Дали е имала пари да плати? И достатъчно порядъчен вид, за да не събуди подозрения у шофьора?
Вероятно някой я е видял да върви по тротоара. Могат да се обзаложат, че е тръгнала в посока Париж. Ще поразпитат наоколо. Дали с такси, или с автобус, би трябвало да се разбере до няколко часа.
По обяд Луи и Арман поемат. Камий ги гледа как излизат, какъв тандем.
Минава зад бюрото си и хвърля поглед на двете досиета, които го чакат — Бернар Гатеньо и Стефан Масиак.
28
Алекс стигна до своето жилище с тежка, непохватна и боязлива походка. Дали Трарийо я чака тук? Дали е забелязал нейното бягство? Не, не, няма никой във входа. Пощенската кутия не прелива. Няма никой на стълбите. Няма никой на площадката, дали не сънува?
Отвори вратата на апартамента и я затвори.
Наистина като насън.
У дома, в безопасност. Само преди два часа бе под заплахата да бъде разкъсана от плъховете. За малко да рухне, подпря се на стената.
Да яде, веднага.
Но преди това да се погледне.
Боже господи, поне петнайсет години отгоре. Грозна, мръсна. Стара. Черни кръгове, бръчки, белези, пожълтяла кожа и очи на луда.
Извади от хладилника всичко, което беше останало — йогурт, сирене, хляб за сандвичи и банани, и се натъпка като корабокрушенец, докато ваната се пълнеше. И, естествено, едва смогна да изтича до тоалетната, за да повърне. Пое си дъх и изпи половин литър мляко.
След това, на излизане от ваната, се наложи да почисти със спирт раните по ръцете, по краката, по дланите, по коленете, по лицето и да ги намаже с антисептик, някакъв мехлем с камфор. Капнала е от умора. Лицето й е цялото в белези, хематомите от деня на отвличането се резорбират, но раните по ръцете и краката са доста зле, две от тях са замърсени и инфектирани. Ще ги наблюдава, има всичко, което й е нужно. Когато работи, в последния ден на тръгване винаги си взема едно друго от аптечните шкафове. Впечатляващо е колко неща е задигнала — пеницилин, барбитурати, анксиолитици, диуретици, антибиотици, бетаблокери…
Най-сетне си легна. И потъна на мига.
Цели тринайсет часа.
Връщането на земята е като излизане от кома. Трябва й повече от половин час да разбере къде се намира, да осъзнае откъде идва, сълзите напират, свила се е в леглото като бебе и пак заспива с ридания. Второ събуждане пет часа по-късно, шест следобед е. Сряда.
Алекс, опиянена от сън, се разгъва, всичко я боли, изплува полека и без да се насилва, после много бавно изпълнява няколко упражнения за гъвкавост, цели участъци на тялото й остават блокирани, ала в резултат на постепенното отпускане на мускулите то отново се задвижва. Става от леглото със залитане. Върви два метра, внезапно отмалява от глава до пети и се подпира на една етажерка. Умира от глад. Поглежда се, трябва да се погрижи за раните си, но мозъкът й подсказва определена реакция за самосъхранение. Преди всичко е необходимо да намериш убежище.
Измъкна се, ала Трарийо ще се опита да я хване пак, ще я преследва. Щом я отвлече по пътя към апартамента й, значи знае къде живее. Сега вече сигурно знае. Поглед през прозореца, улицата изглежда спокойна. Също толкова спокойна като вечерта, когато я похити.
Протяга ръце, взема лаптопа и го слага на канапето до себе си, отваря прозорец, изписва „Трарийо“, не знае малкото му име, само името на сина му, Паскал. А търси бащата. Защото прекрасно си спомня какво стори на онзи малоумник, тъпия му син.
И къде го остави.
Трети резултат, търсачката показва „Жан-Пиер Трарийо“ на сайта Paris.news.fr. Кликване. Този е.
Миналата нощ мъж на около петдесет години, Жан-Пиер Трарийо, преследван от няколко полицейски коли, внезапно спрял камионетката си на моста, който минава над околовръстното при Порт дьо ла Вийет, излязъл, втурнал се към парапета и се хвърлил през него. Моментално бил блъснат от полуремарке и загинал на място. Според разследващите мъжът е заподозрян за отвличане, извършено няколко дни по-рано на улица „Фалгиер“ в Париж и държано в тайна „от съображения за сигурност“, твърдят полицейски източници. Самоличността на отвлечената е все още неизвестна, а предполагаемото място, където е била затворена, „идентифицирано“ от полицията, се оказало… съвършено празно.