Гатеньо престанал да идва в сервиза. Госпожа Жорис си признава, че ги е проследила веднъж, направо полудявала заради децата, но те се измъкнали, съпругът не се вирнал тази вечер, чак на другия ден, гузен. „Леата“ дошла да го търси. „У дома“, крещи тя. Две години по-късно това още я души. Собственикът на сервиза я видял през прозореца на кухнята. От едната страна жена му, децата ги нямало („Лошо стана, може би това щеше да го спре“), а от другата „тази мръсница“ (Натали Гранже, наричана Леа, определено има утвърдена репутация) на градинската порта, накратко, мъжът се поколебал, ала не задълго, грабнал портфейла и якето и тръгнал, след което през нощта срещу понеделник го намерили мъртъв в една стая във „Формула 1“, открили го камериерките. В тия хотели няма рецепция, няма рецепционистка, персоналът е невидим, влезли са с кредитна карта, тази на съпруга. И никаква следа от момичето. В моргата не й дали да види долната част на лицето на съпруга, явно не е било приятна гледка. Резултатите от аутопсията били категорични — никаква следа от удари, нищо, мъжът легнал на леглото напълно облечен, „с обувките“, и погълнал половин литър киселина, „от онази, която използват за акумулаторите“.
В Криминалната, докато Луи пише рапорта (пише бързо, с всички пръсти, много старателно, сякаш свири гами), Камий преглежда доклада от аутопсията, в който не се споменава нищо за концентрацията на киселината. Зверско, варварско самоубийство, този тип трябва наистина да е бил в безизходица.
Момичето го е зарязало. Никаква следа и от четирите хиляди евро, които собственикът на сервиза е изтеглил през нощта от трите си кредитни карти, „даже и от фирмената!“.
Няма съмнение, Гатеньо и Трарийо — една и съща фатална среща с Натали-Леа, и в двата случая жалък обир. Ровят в живота на Гатеньо и в този на Трарийо и търсят нещо общо.
30
Тялото започва да идва на себе си, измъчено, но цяло.
Инфекциите са овладени, почти всички рани са се затворили, хематомите изчезват.
Посети госпожа Генод и обясни: внезапно възникнало семейно задължение; бе избрала грим, който казва: „Млада съм, ала имам чувство за дълг“.
— Не знам… Ще видя…
Малко внезапно е дошло за госпожа Генод, но тя е стипца. Бивша търговка е. И тъй като Алекс й предложи да плати веднага и в брой наема за два месеца, госпожа Генод я увери, че разбира, и дори се зарече:
— Естествено, ако намеря наемател по-скоро, ще ви ги върна…
„Дърта мръсница“, помисли си Алекс, докато се усмихваше признателно.
— Много мило — рече тя, ала не погледна кадифено, предполагаше се, че напуска по сериозни причини.
Плати и остави фалшив адрес. В най-лошия случай госпожа Генод ще й пише, но няма да си прави повече труда, когато писмото и чекът й се върнат — за нея това е чиста печалба.
— Колкото до състоянието на квартирата…
— Не се притеснявайте — успокои я собственичката, доволна от изгодната сделка, — убедена съм, че всичко е наред.
Ще остави ключовете в пощенската кутия.
За колата няма проблем, за паркинга на улица „Морийон“ всеки месец й удържат от сметката и не е нужно да се занимава. Автомобилът е шестгодишно рено клио, което е купила на старо.
Качи празните кашони от мазето, дванайсет на брой, разглоби мебелите, които са си нейни, чамовата масичка, трите секции на библиотеката, леглото. Не знае защо се обременява все още с това, освен леглото, държи на него, то е почти свещено нещо. Когато всичко е на дъски, оглежда купчината, изпълнена със съмнения, в крайна сметка един живот не заема толкова място, колкото си мислим. Във всеки случай поне нейният живот.
Два кубически метра. Преносвачът твърди, че са три. Алекс казва, че е съгласна, познава преносвачите. Малка камионетка, даже няма нужда да се разкарват двама души, и един стига. Приема и цената за склада и дребната добавка върху тарифата, за да го свършат още утре. Когато Алекс иска да замине, то е на мига. Майка й често повтаря: „При теб винаги всичко е на мига, тъй че, естествено, нещата никога не са добре свършени…“. Понякога, ако е наистина във форма, добавя: „Брат ти поне…“. Но има все по-малко области, в които той печели при сравнение. Макар и малко, за майка й е предостатъчно, при нея е въпрос на принцип.
Въпреки болките и умората за няколко часа Алекс привършва с разглобяването и опаковането. Използва случая, за да почисти, като изхвърля, най-вече книги. С изключение на няколко класици, тя редовно изхвърля. Когато си тръгна от Порт дьо Клинянкур, изхвърли всичко на Бликсен, целия Форстър, като си тръгваше от улица „Комерс“, беше ред на Цвайг и на Пирандело.