Когато напусна Шампини, изхвърли произведенията на Дюрас. Случва й се да се увлече, щом хареса някого, изчита всичко (майка й казва, че няма мяра), пък и при пренасянето тежи цял тон…
През останалото време живее в кашони и спи на дюшек направо на пода. Има два малки кашона, на които е отбелязано „Лично“. Вътре е онова, което е само нейно. Това са доста глупави и дори съвършено излишни неща — тетрадки от училище, от колежа, бележници, писма, пощенски картички, част от личен дневник, който е водила с прекъсвания на дванайсет или тринайсет години, но никога задълго, и бележки от стари приятелки, в крайна сметка дреболии, които би могла да изхвърли, всъщност скоро ще го стори. Тя е наясно колко детински са тия неща. Има също и евтини бижута, стари засъхнали перодръжки, фуркети, които много харесва, ваканционни снимки с майка й и с брат й от времето, когато е била малка. Така е, трябва да разчисти тези джунджурии, за нищо не служат, даже е опасно да ги пази, билети за кино, откъснати страници от романи… Някой ден ще махне всичко. Засега двете кашончета с надпис „Лично“ се мъдрят насред целия безпорядък.
След като свърши, Алекс първо отиде на кино, после да вечеря в „Шартие“, да купи киселина за акумулатори. За приготвянето си има маска, защитни очила, включва вентилатора и аспиратора при затворена врата на кухнята и широко отворен прозорец, за да излизат изпаренията навън. За да концентрира продукта до 80 % трябва бавно да го загрее, докато започне да се отделя киселинна пара.
Строила е шест половинлитровки. Съхранява киселината във флакони от неразградима пластмаса, купени от дрогерия около Площада на Републиката. Оставя два, другите прилежно подрежда в една чанта с прегради.
През нощта я навестяват крампите в краката, стряска се и се събужда, сигурно е кошмар, непрестанно сънува кошмари, сцени с плъхове, които я разкъсват жива, с Трарийо, който й забива стоманени шишове в главата с електрическата отвертка. Разбира се, лицето на сина също я преследва. Привижда й се малоумната му физиономия, от устата му излизат плъхове. Понякога пък са сцени от реалността — Паскал Трарийо седи на стол в градинката в Шампини, тя приближава отзад с високо вдигната над главата му лопата, корсажът й пречи, защото е твърде тесен, по онова време тежи с дванайсет килограма повече и циците й са…
Тъпакът му с тъпак, това го подлудяваше. Оставяше го да бърника из корсажа й, не задълго, и когато се възбудеше достатъчно, а ръцете му почнеха да я опипват с жар, му удряше плесница като детска учителка. В крайна сметка на друго ниво то е еквивалент на удара с лопата, който му нанесе с всичка сила в тила. В съня й ударът е изключително звучен и, както и наяве, усеща вибрациите по ръцете си чак до раменете. Полузамаяният Паскал Трарийо се обръща към нея мъчно, залита и й хвърля учуден и неразбиращ поглед, странно спокоен поглед, в който няма как да се появи съмнение. Тогава Алекс му набива съмнения с лопатата, преброява седем, осем удара, горната част от тялото на Трарийо се е отпуснала на градинската маса, което улеснява задачата. След това сънят прескача целия отрязък с връзването и стига направо до воя на Паскал, когато получава първата доза киселина в устата. Той вие толкова силно, че ще пощури съседите, идиотът му с идиот, и тя е принудена да стане и да му стовари още един удар в лицето с плоското на лопатата. Как кънтят тези инструменти!
Тъй че има ги сънищата, кошмарите, схващанията, крампите, болезнените гърчове, ала, общо взето, тялото идва на себе си. Алекс е сигурна, спомените никога няма да се изтрият съвсем, човек не може да живее седмица в такава тясна клетка с гъмжило от раздразнени плъхове, без да му остане някакъв дълг към живота. Прави много упражнения, разтягания, движения, научени някога от стречинга, връща се и към тичането. Излиза рано сутрин и обикаля няколко пъти парка „Жорж Брасенс“ със ситни стъпки, но трябва да спира често, защото бързо я обзема умора.
Най-сетне преносвачът пристига и отнася всичко. Едро момче, малко фукльо си пада, опитва се да флиртува с нея, какво ли няма по света.
Алекс отива и резервира място за влака за Тулуза, оставя куфара си на гардероб и на излизане от гара „Монпарнас“ поглежда часовника: 20:30. Би могла да отскочи до „Мон Тонер“, той може да е там с приятелите си, които вдигат врява и разказват тъпи вицове… Научи, че вечерят по ергенски всяка седмица. Вероятно невинаги в един и същ ресторант.