31
Жандармеристът пита дали присъствието му е необходимо.
— Да, бих искал… — отвръща Камий. — Ако имате време, разбира се.
Обикновено сътрудничеството между полицията и жандармерията не е особено гладко, но Камий харесва жандармеристите. Усеща ги някак близки. Те са упорити, борбени и хванат ли следа, не я пускат, дори да е студена. Жандармеристът оценява предложението на Камий. Той е старши подофицер. Камий го нарича „старшина“, защото познава порядките, а жандармеристът се чувства уважаван и е прав. На четирийсет е, с тънки мустаци като от миналия век, тип мускетар, у него се долавя нещо старовремско, също и особена елегантност, малко скована, неестествена, ала човек бързо си дава сметка, че мъжът е наистина изряден. Има високо мнение за своята мисия. Да му видите само обувките, същинско огледало.
Времето е сиво, морско.
Феньоа ле Реймс, осемстотин жители, две главни улици, площад с несъразмерен паметник на загиналите воини, мястото е тъжно като неделя в рая. Отиват в ресторантчето, затова са дошли. Старшина Ланглоа паркира колата на жандармерията точно пред входа.
Още с влизането ги удря миризма на супа, на тапи и на почистващ препарат. Камий се чуди дали не става свръхчувствителен към миризми. И в автосервиза — госпожа Жорис с нейния ванилов парфюм…
Стефан Масиак е починал през ноември 2005-а. Новият собственик е пристигнал веднага след това.
— Така е, дойдох през януари.
Знае единствено онова, което са му разказвали като на всички други. Дори се е колебал, преди да поеме заведението, понеже случката била вдигнала голям шум тук. Кой не е чувал за кражби, въоръжени обири, такива неща, даже и убийства (мъжът се опитва да призове старшина Ланглоа за свидетел, ала без успех), ама подобно чудо… Всъщност Камий не е дошъл, за да слуша това, дори не е дошъл да слуша, а да види мястото, да усети историята, да проясни мислите си. Беше чел досието и старшина Ланглоа само потвърди онова, което вече знаеше. Масиак е бил на петдесет и седем, от полски произход, ерген. Доста пълен и толкова алкохолизиран, колкото може да бъде човек, който от трийсет години държи заведение, без да спазва никаква житейска дисциплина.
В живота му — нищо особено, като изключим ресторантчето.
По отношение на секса — ходел при Жермен Малиние и дъщеря й, тук ги наричат „двете дупета“. Иначе спокоен, симпатичен мъж.
— Сметките бяха точни.
За новия собственик, който чак притваря очи със сериозен вид, това е направо картбланш за вечността.
И тъй, една ноемврийска вечер… (Разказва старшина Ланглоа. Двамата с Камий са излезли от заведението, след като любезно са отказали почерпка, вървят към паметника на загиналите воини, представляващ пиедестал, на върха на който космат мъжага, устремен срещу вятъра, се готви да набучи на щика си невидим шваба.) Един 28 ноември Масиак затваря ресторантчето, както обикновено, към двайсет и два часа, спуска ролетките, започва да разтребва кухненското помещение и навярно се кани да вечеря пред телевизора, включен още от седем сутринта. Ала тази вечер не вечеря, не е имал време, смята се, че е отворил задната врата и се е върнал в салона с някого. Никой не знае какво точно се е случило, единственото сигурно е, че малко по-късно получава удар с чук в тила. Зашеметен е, зле му е, но не е мъртъв, показват резултатите от аутопсията. После е вързан с няколко парцала от бара, което изключва предумисъл. Проснат е на плочките в салона на заведението, вероятно се опитват да го накарат да каже къде са спестяванията му, той обаче се съпротивлява. Изглежда, нападателят отива до гаража, за да вземе сярната киселина, която служи за зареждане на акумулатора на камионетката, връща се и му излива половин литър в гърлото, с което разговорът набързо приключва. Прибира оборота от деня, сто трийсет и седем евро, разпердушинва горния етаж, изтърбушва матрака, опразва шкафовете, задига две хиляди евро, скрити в тоалетната, и си тръгва, без никой нищо да види или чуе, като отнася със себе си тубата с киселината, несъмнено заради отпечатъците.
Камий машинално чете имената на загиналите в Първата световна война и открива трима Малиние — фамилията, спомената преди малко. Гастон, Йожен, Реймон. Машинално търси роднинска връзка с двете дупета.