На другата сутрин обикаля книжарниците и към края на деня си подарява неочаквана и почти болезнено дълбока дрямка.
Хотелът „разполага с двайсет и четири стаи и беше реновиран изцяло преди четири години“, казва Жаклин Занети, „наричайте ме Жаклин, но да, но да, настоявам“. Стаята на Алекс е на втория етаж, тя се засича с малко хора и само чува шумовете на тези и онези, реновирането явно не е включвало шумоизолация. Вечерта, когато се опитва да се измъкне тихомълком навън, Жаклин изскача иззад рецепцията. Не можете да откажете една чашка, не можете. Съдържателката е в по-добра форма от когато и да било, прави се на ослепителна, смях, усмивки, мимики, шетня, по отношение на мезетата направо е удвоила мизата и към двайсет и два часа, на третото уиски, изплюва камъчето: „Дали да не отидем да потанцуваме?“. Отправила е предложението с вид на лакомница, който би трябвало да доведе до незабавно и възторжено съгласие, само дето Алекс и танци… На всичкото отгоре тези места я смущават. „О, нищо подобно! — кълне се Жаклин и леко преиграва, преструвайки се на обидена. — Ходим там само за да танцуваме, уверявам ви!“ Категорична. Сякаш наистина вярва на думите си.
Алекс стана медицинска сестра по настояване на майка си, но всъщност е медицинска сестра по душа. Обича да прави добро. Онова, което я накара да се поддаде, беше, че Жаклин се бе изпотрепала да режисира своето предложение. Донесе шишчета, разказа за мястото, където може да се танцува два пъти седмично, „ще видите, убийствено е“, винаги е била луда по това.
Накрая с много превземки признава: „Е, добре де, правят се и срещи“.
Алекс отпива от бордото, дори не си е дала сметка, че са седнали на масата и вече е двайсет и два и трийсет: е, тръгваме ли?
33
Доколкото е известно, пътят на Паскал Трарийо никога не се е пресичал с този на Стефан Масиак, който пък не се е пресичал с пътя на Гатеньо. Камий чете фишовете на висок глас: „Гатеньо, роден в Сен Фиакр, учи в техническото училище в Питивие. След което шест години по-късно отваря собствена работилница в Етамп, а после поема (тогава е на двайсет и осем) автосервиза от майстора, научил го на занаят, пак в Етамп“.
Кабинетът в Криминалната. Съдия-следователят е наминал за онова, което той нарича „дибрийфинг“10. Произнася думата с подчертан английски акцент, с престореност, граничеща с комичното. Днес си е завинтил небесносиня вратовръзка, най-голямата екстравагантност в облеклото, на която е способен. Седи безучастно, положил пред себе си разперени длани като морски звезди. Иска да ги впечатли.
— Този тип не е направил и трийсет крачки от раждането до смъртта си — продължава Камий. — Женен, три деца и внезапно, на четирийсет и седем, го прихваща дяволът на втората младост. Това първо го пощурява, а после го умъртвява. Няма никаква връзка с Трарийо.
Съдията не казва нищо, Льо Ген също мълчи, всеки си пази патроните, с Камий Верховен никога не е ясно как точно ще се извъртят нещата.
— Стефан Масиак, роден през 1949-а. От полски произход, скромно, работливо семейство, пример за интегрираща Франция.
Всички вече знаят това, да се обобщава разследването за един-единствен човек, е доста мъчително и то се усеща по тона на Камий, който явно губи търпение. В такива случаи Льо Ген затваря очи, сякаш да му помогне да се поуталожи чрез предаване на мисли. Луи прави същото, за да успокои шефа си. По принцип Камий не е нервак, но от време на време го обзема силна раздразнителност.
— Нашият Масиак се вписва толкова добре, че дори става алкохолик. Пие като поляк, следователно е добър французин. От типа, който иска да запази френската си националност. Тъй че се захваща с кръчма. Първо е мияч на съдове, след това келнер, после шеф на персонала, имаме великолепен пример за социално израстване, дължащо се на чашката. В трудолюбива страна като нашата, усилията винаги се възнаграждават. Масиак започва да върти свое собствено заведение на трийсет и две в Епине сюр Орж. Остава там осем години и накрая, като апогей на издигането по обществената стълбица, купува с малък кредит ресторантчето в Реймс, където ще намери смъртта си при известните нам обстоятелства. Никога не се е женил. Това вероятно обяснява внезапното влюбване, което го поразява като мълния, когато един ден случайна туристка проявява интерес към него. Той губи 4143,87 евро (търговците обичат точните сметки) заедно с живота си. Животът му е трудов, ала страстта — бурна.