— Защо се усмихвате?
— Защото ме разсмивате, Феликс.
Беше ли го нарекла вече по име?
— А…
Не е сигурен как трябва да приеме това.
— Какво ще правите тази вечер? — продължава Алекс.
Той на два пъти се опитва да преглътне слюнката си.
— Нищо…
— Ще ме поканите ли на вечеря?
— Тази вечер ли?
— Ясно — казва Алекс с твърд глас, — не съм уцелила момента, съжалявам…
И усмивката й се разширява, като чува необуздания порой от извинения, оправдания, обещания, обяснения, уточнения, причини и мотиви, по време на който хвърля поглед на часовника си, седем и половина е, и го прекъсва с една дума:
— В осем?
— Да, в осем.
— Къде?
Алекс затваря очи. Кръстосва крака на леглото, наистина е твърде лесно. На Феликс му е нужна повече от минута, за да предложи ресторант. Тя се навежда към нощното шкафче и записва адреса.
— Много е добър — уверява я той. — Е, добър е… Сама ще видите. Ако не ви хареса, може да идем другаде.
— Щом е добър, защо да ходим другаде?
— Ами… въпрос на вкус…
— Именно, Феликс, интересно ми е да разбера какъв е вашият вкус.
Алекс затваря и се протяга като котка.
37
Съдия-следователят привика абсолютно всички. Целият екип — Камий, Луи, Арман, начело с Льо Ген. Това разследване тъпче на едно място по най-жалкия начин.
Тъпче, тъпче… Не чак толкова всъщност. Защото ето най-сетне нещо ново. Истинско, голямо, радикално ново и за да могат всички хубавичко да почерпят опит, съдията помоли Льо Ген да събере повече хора. Едва е влязъл със стегната походка в сградата на Криминалната полиция, а Льо Ген вече се опитва да успокои Камий с настоятелни погледи. Камий пък усеща как в него се надига напрежение, тръгвайки от корема. Пръстите му се потъркват едни в други зад гърба, като че се готвят за някаква изключително прецизна операция. Наблюдава съдията, докато влиза. От начина, по който той се държи от началото на разследването, се разбира, че за него решаващото доказателство за интелигентност е да имаш последната дума. И днес няма намерение да остави своя пай на кучетата.
Откъм облекло съдията е лъснат като никел. Строг сив костюм, строга сива вратовръзка, ефикасният тип елегантност, въплъщение на разумното правосъдие. Като гледа сякаш извадения от произведение на Чехов костюм, Камий отгатва, че Видар ще играе театър. Той няма никаква заслуга за това. Ролята му е вече написана, а пиесата би могла да се казва „Хроника на една предизвестена вест“, защото целият екип знае за какво се отнася. Би могло да се обобщи като: „Вие сте пълни некадърници“, понеже изградената от Камий хипотеза беше здраво халосана.
Два часа по-рано съобщението бе паднало подобно на гръм. Убийството на някоя си Жаклин Занети, съдържателка на хотел в Тулуза. Повалена със силни удари по главата, с очевидно настървение, после вързана и довършена с концентрирана сярна киселина. Камий веднага се обади на Дьолавин. Бяха се запознали в началото на кариерата им преди две десетилетия, той вече е комисар в Криминалната в Тулуза. За четири часа се чуха седем-осем пъти, Дьолавин е мъж с квадратно телосложение, услужлив, солидарен и адски притеснен за своя приятел Верховен. Цялата сутрин Камий присъства от бюрото си на първите разкрития и на разпитите, сякаш бе там, на място.
— Няма съмнение — заявява съдията, — безспорно става дума за една и съща убийца. При всички убийства маниерът е почти еднакъв. Според рапорта смъртта на госпожа Занети е настъпила в петък, в малките часове на нощта.
— При нас хотелът й е известен — казва Дьолавин, — едно very quiet11 място.
Е, да, Дьолавин си е такъв, обича да изпъстря речта си с англицизми. Въпрос на стил. Камий здравата се дразни от това.
— Момичето е пристигнало в Тулуза във вторник, открихме следи в един хотел до гарата, където била отседнала под името Астрид Берма. Премества се на другия ден. В сряда отсяда в хотела на Занети „Пре Арди“ под името Лора Блох, в четвъртък in the night12 я удря няколко пъти с телефона. В лицето. След което я умъртвява със сярна киселина и опразва касата на хотела, около две хиляди евро, преди да изчезне.