— Във всеки случай не се скъпи на самоличност…
— Не, дума да няма.
— Не знаем дали пътува с кола, с влак, със самолет. Ще проверим на железопътната гара, на автогарата, в агенциите за рент-а-кар и таксиметровите фирми, но ще ни трябва време.
— Отпечатъците й са навсякъде — подчертава съдията, — в стаята й, в хола на госпожа Занети, явно не я притеснява, че ще бъдат открити. Няма досие и го знае, тъй че защо да се тревожи? Действа на ръба на предизвикателството.
Фактът, че в стаята има съдия-следовател и дивизионен комисар, не пречи на полицаите да се подчиняват на правилото на Камий: на обобщаващите съвещания се стои прав. Облегнат на вратата, Камий си мълчи. Чака продължението.
— После ли? — пита Дьолавин. — Ами в четвъртък вечерта е придружила Занети на дансинга в „Сантрал“, там е доста picturesque13…
— В какъв смисъл?
— Дансинг за старци самотници. Сами хора, любители на танците. Официално облечени, с бели костюми, папийонки, рокли с волани. Намирам това за по-скоро funny14, но смятам, че теб би те депресирало…
— Ясно.
— Не, не мисля, че ти е ясно…
— Чак толкова ли?…
— Дори не можеш да си представиш. Би трябвало да включат „Сантрал“ в маршрутите на японските туристи като pinnacle of achievement15!
— Албер!
— Какво?
— Може ли по-кротко с твоите англицизми, адски дразниш.
— Ok, boy.16
— Така е по-добре… Свързано ли е убийството с това излизане?
— Априори не. Нито едно показание не ни отвежда в тази посока. Вечерта била „оживена“, „много приятна“, някой даже каза „чудесна“, с една дума, голяма досада, но във всеки случай без проблеми, без свади освен неизбежните свалки и образуване на двойки, в което момичето не е участвало. Изглежда, си е стояла настрана. Сякаш била там, за да направи удоволствие на Занети.
— Познавали ли са се?
— Занети я представила като своя племенничка. Трябваше ни по-малко от час, за да установим, че няма ни брат, ни сестра. Що за племенничка е това, все едно в публичен дом да има току-що приело първото си причастие момиче.
— По отношение на момичетата с причастията не си много сведущ…
— Напротив, господине! Сводниците ни в Тулуза са без конкуренция в тази област!
— Но знам — казва съдия-следователят, — че вече сте получили от колегите си в Тулуза всички сведения. Не, интересното не е това.
„Хайде, давай“, мисли си Камий.
— Интересното е, че досега е посягала само на по-възрастни от нея мъже, и убийството на тази жена на повече от петдесет години разклаща вашата хипотеза. Имам предвид хипотезата на комисар Верховен за престъпления на сексуална основа.
— Тя беше и ваша, господин съдия.
Това е Льо Ген. На него също леко му е писнало.
— Абсолютно! — кимва съдията. И се усмихва, почти доволен. — Всички направихме една и съща грешка.
— Не е грешка — вметва Камий.
Останалите го поглеждат.
— Накратко — казва Дьолавин, — отиват двете на бала, имаме изобилни показания от приятели и познати на жертвата. Описват момичето като мило, smiley (sorry)17 и всички разпознават фоторобота, който ми изпрати. Красива, слаба, със зелени очи, червеникаво-кестенява. Две от жените са убедени, че става дума за перука.
— Мисля, че са прави.
— Вечер в танцувалния салон на „Сантрал“ и връщане в хотела към три през нощта. Убийството ще да е станало малко след това, защото (още е под съмнение, нали, трябва да изчакаме аутопсията) според съдебния лекар смъртта е настъпила към три и половина.
— Скарване?
— Възможно е, но тогава трябва да е било страхотна кавга. За да завърши със сярна киселина…
— И никой нищо не е чул?
— No one. Sorry… Но пък какво толкова чудно има, по това време всички спят. А и няколко удара с телефон в лицето не вдигат кой знае колко шум.
— Тази Занети сама ли е живеела?
— Според онова, което знаем, е зависело от периода. В последно време да, била е сама.
— Хипотезата няма значение, комисар Верховен. Можете да се опрете на каквато теория си пожелаете, от това не напредваме и на косъм, а, за жалост, резултатът също не се променя. Имаме напълно непредвидима убийца, която се мести от град на град бързо и често, която убива и мъже, и жени, която е напълно свободна в придвижванията си и дори не се притеснява, защото няма досие. Въпросът ми е простичък, господин дивизионен комисар: как смятате да подходите?