А може и вече да е мъртъв и да продължава да го движи единствено вегетативната нервна система.
Тя се навежда с любопитство и повдига рамото му, не, изглежда, че е само в безсъзнание. Стене, но диша. Дори мига, това е рефлекторно. Черепът му е така разбит, че клинично е полумъртъв. Или, да речем, две трети.
Тоест не съвсем мъртъв.
И толкова по-добре всъщност.
Във всеки случай при това, което му се стовари на главата, не представлява кой знае каква опасност.
Обръща го по гръб, той е тежък и отпуснат. Има вратовръзки, колани, всичко необходимо, за да му върже китките и глезените, работа за няколко минути.
Алекс отива в кухнята, пътьом грабва чантата си, връща се в спалнята, вади флакона, настанява се на конче на гърдите му, счупва му няколко зъба, като насила разтваря челюстите му със стойката на лампата, огъва една вилица и я мушва в устата му, за да я държи отворена, дръпва се настрани, напъхва гърлото на флакона дълбоко в неговото и спокойно излива половин литър концентрирана сярна киселина в ларинкса.
Естествено, това събужда Феликс.
Не задълго.
Би се заклела, че тези блокове са от шумните. Всъщност вечер е спокойно, гледката е дори доста хубава от дванайсетия етаж. Тя търси ориентири, ала е трудно да разбере къде е в този нощен пейзаж. Не беше видяла също и че магистралата минава съвсем близо, сигурно е скоростната отсечка, по която дойдоха, и ако е така, Париж е от другата страна. Алекс и ориентация…
Апартаментът и домакинството са твърде занемарени, но Феликс се грижи за лаптопа си, хубав, с добре подреден калъф с отделения за папки, химикалки, зарядно. Алекс вдига екрана, отваря прозорец, влиза в интернет и хвърля развеселен поглед към историята: порнографски сайтове, онлайн игри, връща се в спалнята: „Ама че е палавник този Феликс…“, после изписва своето име. Нищо, полицията все още не е открила самоличността й. Усмихва се. Тъкмо се кани да затвори лаптопа, ала се сеща и изписва: полиция — издирвани — убийства, подминава първите резултати и най-сетне намира. Търси се млада жена, няколко убийства, призовават се свидетели, Алекс е наречена „опасна“. Ако се съди по състоянието на Феликс в съседната стая, определението не е незаслужено. И честно казано, фотороботът е сполучлив. Сигурно, за да го изготвят, са си послужили със снимките, които правеше Трарийо. Няма съмнение, добре се справят. С този отсъстващ поглед лицата винаги изглеждат някак мъртви. Като смените прическата и цвета на очите, се получава някой друг. И тъкмо това ще стори тя. Алекс рязко затваря лаптопа.
Преди да тръгне, минава през спалнята да хвърли един поглед. Купата по футбол се въргаля на леглото. Ръбът е омазан с кръв и полепнали косми. Представлява футболист, готвещ се да нанесе шут, който вероятно ще бъде победоносен. Печелившият на леглото съвсем не изглежда толкова победоносен. Киселината е поразила цялото му гърло и то сега е само купчина разградена бяла и розова плът. Сякаш ако дръпне по-силничко, човек може да я отдели с един замах. Очите му са облещени, но се усеща, че сянка е минала пред тях, мътна пелена е угасила погледа, като стъклените очи на плюшените мечета — Алекс има едно такова.
Без да го обръща, бръква в сакото му под него и взема ключовете. Ето я във входа, а след това на паркинга. Натиска бутона за отваряне в последния миг, когато е готова да се качи в колата.
Запалва за пет секунди. Смъква прозореца до долу, миризмата на застоял тютюнев дим е тежка. Алекс си мисли, че Феликс току-що престана да пуши, добра вест за него.