Стояли така доста дълго. Тя била нащрек. Не се случило нищо. Камий е сигурен, че е дебнела да разбере дали Трарийо е узнал за бягството й и дали не я чака до дома й.
След известно време извадила три банкноти по десет евро и слязла без обяснения. Шофьорът я видял как тръгва в тази посока, но не погледнал къде отива, не желаел да виси повече на това място посред нощ и отпрашил. Камий слиза. Вечерта на отвличането преровиха чак дотук и какво?
Полицаите излизат от колите. Той посочва жилищните блокове пред себе си.
— Тя живее в някоя от сградите, чиито входове се виждат оттук. Луи, поискай два допълнителни екипа веднага. Останалите…
Камий разпределя ролите. Всички бързат. Той се обляга замислен на вратата на таксито.
— Може ли да тръгвам? — пита шофьорът полугласно, сякаш се бои да не го чуят.
— А? Не, никъде няма да ходиш. — Камий го гледа с дългата му като Велики поста глава. Усмихва се. — Повишен си в чин. Ставаш личен шофьор на един комисар от полицията. Ти си в страната на социалния асансьор, не знаеше ли?
40
— Много мила! — казва бакалинът арабин.
Арман го е поел. Той винаги е доброволец при търговците, най-вече при бакалите; късмет, който не те спохожда всеки ден. Когато провежда разпит, вдъхва малко страх с клошарския си фасон, върви между щандовете, леко стряска с тревожни намеци и неопределено изражение, това му позволява между другото да разграби магазина, хваща тук пакетче дъвки, там кутийка кока-кола, после за миг изстрелва въпросите един подир друг, а търговецът го вижда как тъпче джобовете си, чопвайки шоколади, бонбони, бисквити, шоколадови десерти, Арман обича сладичко. Не научава кой знае колко за момичето, но все пак упорства. Как й беше името? В брой плащаше, така ли, никога с карта или с чек? Често ли идваше? Как се обличаше? Ами онази вечер какво точно купи? И когато джобовете му са пълни с връх, казва „благодаря за вашето съдействие“ и изсипва ценния си товар в багажника на колата, където винаги държи използвани найлонови торбички за случаи като този.
А госпожа Генод я откри Камий. Към шейсетте, тежка, с диадема. Порядъчно закръглена и червендалеста като месарка, с изплъзващ се поглед. И много притеснена. Наистина много, много притеснена, усуква се като ученичка, която подкачат на мръсни теми, точно типът, който силно дразни полицейските комисари. Също и от онези, дето лесно викат полиция и парадират с достойнството си на собственици. А, не, не била само съседка, как да се изрази, и я познавала, и не, трудно се разбират отговорите й, които не са отговори, изнервящо е.
На Камий му трябват четири минути, за да разголи почти напълно леля Генод. Габриел. Смърди на лъжа, неискреност и лицемерие. Недоброжелателство. С мъжа й били хлебари. На 1 януари 2002-ра Господ слязъл на земята, Той се въплътил в преминаването към еврото. А когато Господ дойде лично, не се скъпи на чудеса. След като умножил хлябовете, умножил и парите. По седем. Завчас. Господ опростява нещата по гениален начин.
Като останала вдовица, леля Генод отдала под наем всичко, което имала, на черно, твърди, че правела услуга: „Ако беше само до мен…“. Отсъствала в деня, когато ченгетата отцепили целия квартал. Бях при дъщеря си в Жювизи. Няма значение. Щом се върнала, разбрала, че търсеното момиче адски прилича на бившата й наемателка, не се обадила в полицията, не можех да знам, че е тя, ако можех да допусна, ама моля ви се!
— Ще ви тикна в затвора — казва Камий.
Тя успява да пребледнее, до такава степен е сепната от заплахата.
За да я успокои, той добавя:
— В затвора с вашите спестявания бихте могли да си осигурявате допълнително в столовата.
Тук момичето била Ема. Защо не? След Натали, Леа и Лора, Камий е готов за всичко. Налага се госпожа Генод да седне, щом вижда фоторобота. И не сяда, а се строполява. Да, тя е, наистина е тя, ох, колко се вълнувам, хваща се за гърдите и Камий започва да се чуди дали няма да отиде при мъжа си в рая на мошениците. Ема останала тук само три месеца, никога не приемала гости, понякога отсъствала и точно предната седмица пак й се наложило да замине, тъкмо се била върнала от пътуване в провинцията със схванат врат, паднала лошо, казала, че била на юг, платила за два месеца и много притеснена, че напуска така набързо, го обяснила с някаква семейна работа. Бившата хлебопекарка изпява всичко, което й е известно, не знае какво да направи, за да удовлетвори комисар Верховен. Ако би посмяла, би предложила пари. Като гледа дребното ченге със студения поглед, смътно усеща, че това е неуместно. Камий сглобява историята въпреки безредието на информацията. Тя посочва чекмеджето на бюфета, едно синьо листче, на което е оставила адрес. Той не припира, няма никакви илюзии по този въпрос, и все пак отваря чекмеджето и вади мобилния си.