Выбрать главу

— Тя пищеше и се дърпаше… Тогава той я фрасна с юмрук в корема. Хич не си поплюваше! В този момент изкрещях. За да се опитам да го сплаша, нали разбирате…

Камий приемаше тези уточнения с цялата си душа, сякаш всеки удар го уцелваше лично. Един продавач беше видял и Ирен в деня на отвличането й и беше същото, нямал какво да каже, не забелязал нищо или почти нищо. Никаква разлика. Да проверим. Обръща се.

— Къде точно стояхте вие? — пита той.

— Ей там…

Луи гледа към земята. Мъжът простира ръка с насочен показалец.

— Покажете ми.

Луи затваря очи. Помислил е за същото като Камий, ала онова, което Верховен ще направи, той не би го сторил. Свидетелят дърпа кучето, тръгва по тротоара с двамата полицаи и спира.

— Горе-долу тук…

Преценява, обръща се на едната страна, после на другата, издува устни: ами да, горе-долу. Камий иска потвърждение.

— Тук ли? Не по-нататък?

— Не, не — отвръща победоносно свидетелят.

Луи стига до същия извод като Камий.

— И я риташе, да знаете… — казва мъжът.

— Ясно — заключава Камий. — И тъй, бяхте тук, на какво разстояние?

Пита го с поглед.

— … четирийсет метра?

Да, онзи е доволен от изчислението.

— Виждате как бият и отвличат жена на четирийсет метра и смело започвате да крещите.

Вдига очи към свидетеля, който бързо пърха с клепки, като под напора на силно вълнение.

Без нито дума повече Камий въздъхва и си тръгва, отправяйки последен поглед към псето, което изглежда също толкова смело, колкото и стопанина му. Долавя се, че изпитва желание да го гръмне.

Той чувства, как да го нарече, търси думата, някаква мъка, едно малко… електрическо усещане. Заради Ирен. Обръща се и гледа пустата улица. И сякаш го разтърсва ток. В миг разбира. До момента вършеше работата си технично, методично, организирано, поемаше инициативите, които се очакваха от него, ала чак сега, за първи път, откакто е дошъл, осъзнава, че на това място преди по-малко от час една жена от плът и кръв е била отвлечена, една жена е пищяла, била е бита, натъпкана в камионетка, че тя е похитена, обезумяла от страх, вероятно измъчвана, че всяка минута е важна и че той не участва в преследването, защото иска да стои на разстояние, да се предпази, не желае да си свърши работата, работата, дето си е избрал. И на която е останал и след смъртта на Ирен. Можеше да постъпиш другояче, казва си, но не го стори. Сега си тук, точно в този миг, и присъствието ти има само едно основание: да откриеш току-що отвлечената жена.

На Камий му се завива свят. С едната ръка се подпира на каросерията на някаква кола, а с другата разхлабва възела на вратовръзката си. Да се окаже в подобна ситуация, вероятно не е най-доброто за мъж, когото бедата толкова бързо смазва. Луи тъкмо стига до него. Който и да било друг би попитал: „Как си?“. Не и Луи. Стои до Камий и гледа встрани, като човек, който чака присъда, търпеливо, развълнувано, тревожно.

Камий се съвзема от моментното прилошаване и сякаш се отърсва. Обръща се към стоящите на три метра от него криминалисти:

— Какво открихте?

Пристъпва и си прочиства гърлото. Проблемът на местопрестъплението на улицата е, че събирате каквото ви падне и сетне идете разберете кое се отнася до вашия случай.

Един от тях, най-високият, вдига глава към него:

— Фасове, монета… — навежда се към найлоново пликче, поставено върху куфарчето — чуждестранна, билет за метрото, и малко по-нататък мога да ти предложа хартиена носна кърпичка (използвана) и пластмасова капачка за химикалка.

Камий поглежда прозрачното пликче с билета за метрото и го вдига срещу светлината.

— И очевидно — продължава мъжът — здравата са я раздрусали.

В канавката следи от повръщано, които колегата му внимателно събира със стерилна лъжичка.

Раздвижване откъм загражденията. Няколко униформени полицаи идват на групичка. Камий брои. Льо Ген му изпраща петима.

Луи знае какво трябва да направи. Три екипа. Ще разделят района на зони, но няма да стигнат кой знае колко далеч, като се има предвид часът, с Камий тези неща са отдавна проиграни.

А един полицай ще остане с Луи, за да разпитат живеещите наоколо, ще свалят долу зяпащите през прозорците, които се оказват най-близо до сцената на отвличането.