Подреждането е приключило, а Алекс леко залита. Отдавна не е яла нищо, мъничко повече алкохол и се срива. Не помисли. Това я разсмива, нервен, тревожен смях, винаги е така, тревожността е нейна втора природа, заедно с жестокостта.
Като малка никога не би повярвала, че е способна на толкова жестокост, казва си, слагайки красивата пътническа чанта в стенния шкаф, и размишлява върху това. Беше най-милото момиченце, за нея неизменно казваха: Алекс е много сладка, обично дете. Трябва да се спомене, че беше грозновата и дребна и хората на драго сърце се юрваха да ровят в характера й, та да могат да й направят някакъв комплимент.
И тъй, вечерта си минава. И часовете.
А Алекс посръбна, посръбна и накрая дълго плака. Не мислеше, че все още има такъв запас от сълзи.
Защото тази нощ е една огромна самота.
48
Като изстрел в нощта. Пращенето на дървено стъпало, което се строшава, щом стъпва на него. Камий за малко да падне, хваща се за нещо, успява да се задържи прав, със заклещен в счупената дъска десен крак. Наранил се е. Мъчи се да се освободи и се налага да седне. И внезапно ето че е с гръб към ателието и с лице към колата със запалените фарове, точно така видя помощта да идва. Сякаш вече не беше той, прибраха го зашеметен приблизително тук, където се бе озовал седнал, както днес. Или пък беше прав до парапета.
Камий става, продължава предпазливо по дъските на верандата, които скърцат, като че и те ще рухнат. Не успява да си припомни къде точно беше.
За какво му е да се опитва да се сети? За да печели време.
Обръща се към вратата. Бе набързо закована, но това вече няма значение, защото двата прозореца на предната фасада са счупени и не е останало здраво стъкло. Прескача през прозореца, пада от другата страна, старата червена плочка все така се клати под краката, очите му започват да свикват.
Сърцето му бие силно и бързо, краката му едва го държат. Прави няколко крачки.
Варосаните стени са покрити с надписи. Някой е влизал, бездомници, сложен е някакъв изтърбушен дюшек, на две чинии на пода има догорели свещи, празни бутилки, кутийки от бира. Вятърът нахълтва в стаята. Парче от покрива се е срутило и от ъгъла на ателието се вижда гората.
Всичко това е ужасно тъжно, защото не е останало нищичко, на което да окачи своята мъка. Самата мъка е различна. Нещо се връща в него, яростно и без предупреждение.
Тялото на Ирен, бебето.
Камий пада на колене и се облива в сълзи.
49
В стаята Алекс бавно се върти около себе си, гола, мълчалива, със затворени очи, държи тениската в изпънатата си ръка като кърпа за танц или лента за гимнастика и оставя образите да се надигат в нея, вижда отново своите мъртъвци един по един, в странен ред, плод на случайността. Докато тениската, нейното знаме, докосва стените в шеметен вихър, в паметта й изплува подпухналото лице на собственика на кръчмата в Реймс, комуто не помни името, изпъкналите му очи, други спомени нахлуват, Алекс танцува, върти се, върти се и знамето й се превръща в оръжие, ето я ужасената гримаса на тираджията. Боби. За името на този се сеща. Тениската й се увива на топка около юмрука, стоварва се върху вратата на стаята и полека се провесва, сякаш да забие отвертка във въображаемо око, а после тя натиска, търка, та да вкара инструмента още по-навътре, дръжката на вратата като че пищи, съпротивлява се, Алекс ожесточено върти китката си, оръжието хлътва и изчезва, тя е щастлива, върти се и лети, танцува и се смее, и един дълъг миг с увито около юмрука си оръжие убива пак и пак, живее и се възражда. След това танцът се изчерпва, както и танцьорката. Дали всички тези мъже наистина я бяха желали? Седнала на леглото с бутилката уиски между коленете, Алекс си представя желанието на мъжете, ей го Феликс, вижда отново трескавите му очи. Точно този бе преизпълнен с желание. Ако беше пред нея, щеше да го погледне дълбоко в очите, с леко открехнати устни, щеше да направи ей така с тениската, бавно и изкусно да погали бутилката с уиски, заклещена между коленете й като огромен фалос, и Феликс щеше да се взриви, всъщност той тъкмо това и направи, взриви се в движение и совалката излетя от другата страна на леглото. Отделена от тялото на ракетата.