Алекс хвърля във въздуха тениската, която си представя окървавена и която се приземява меко, като морска птица, върху продъненото кресло до антрето.
По-късно нощта се спуска съвсем, съседът спира телевизора и заспива, без да си дава сметка за чудото, че е останал жив до Алекс.
Права пред мивката и възможно най-далеч, та да може да се вижда в цял ръст в огледалото, гола, сериозна и малко тържествена, тя се гледа, без нищо да прави, само това, за да се види.
Ами това е, Алекс. Само това.
Няма как да не заплачете, когато сте лице в лице със самия себе си.
Пукнатината в нея изпращява, тя усеща как всичко се сгромолясва и пада в капана.
Този неин образ в огледалото е толкова силен.
Тогава се обръща рязко с гръб към огледалото, застава на колене и без колебание свирепо си блъсва главата отзад във фаянса на мивката — един, два, три, четири, пет пъти, много силно, все по-мощно и по-мощно на едно и също място. Ударите вдигат адски шум, като гонг, защото Алекс влага цялата си енергия. При последния е зашеметена, объркана, потънала в сълзи. Има спукани и счупени неща в тази глава, но не от днес. Счупени от отдавна. Става, залитайки, добира се до леглото и се строполява. Главата я боли невъобразимо, болката приижда на талази, тя чак затваря очи и се чуди дали тече кръв на възглавницата. С лявата ръка с цялата точност, на която е способна, сграбчва тубата с барбитурати, поставя я на корема си, предпазливо изсипва (какви бодежи в главата!) цялото съдържание в шепата си и гълта всичко наведнъж. Тежко се обляга на лакът, обръща се към нощното шкафче, олюлява се, докопва бутилката с уиски, стисва я здраво и пие, пие, пие, толкова дълго, колкото й позволява дишането, изпразва я за няколко секунди, най-сетне я пуска и я чува как се търкулва на мокета.
Алекс рухва на леглото като някаква купчина.
С голямо усилие сдържа позивите за повръщане, които я връхлитат.
Обляна е в сълзи, но не го осъзнава.
Тялото й е тук, ала умът й вече е другаде. Увил се е около себе си. Всичко се увива около живота й, онова, което е останало от него, се затваря в себе си.
Мозъкът й внезапно е обзет от паника на чисто невронно ниво.
Онова, което ще се случи сега, засяга само обвивката й, броени мигове, безвъзвратни мигове, съзнанието на Алекс е вече другаде.
Ако съществува това другаде.
50
Хотелът е нагоре с краката. Блокирани изходи, обграден паркинг, въртящи се буркани, коли, униформи. За гостите е като телевизионен сериал само дето не е нощ. В сериалите тези неща най-често стават през нощта. Седем сутринта е, моментът на пристиганията и на заминаванията, оживлението е в своя вихър. От един час управителят се вайка за клиентелата, разтапя се в извинения, раздава всякакви уверения, да се чуди човек какво ли може да обещае.
Когато Камий и Луи влизат, той е във фоайето. Щом разбира каква е ситуацията, Луи изпреварва началника си, свикнал е и предпочита да говори с управителя на хотела пръв; ако при тези обстоятелства инициативата се остави на Камий, след половин час ще избухне гражданска война.
Тъй че с приветлив и изпълнен с разбиране жест Луи отстранява управителя и освобождава пътя. Камий следва един полицай от местния участък — тъкмо той е пристигнал пръв.
— Веднага разпознах момичето от известието за издирване.
Очаква поздравления, но не, дребното ченге е всичко друго, само не и учтиво, върви бързо и сякаш е изцяло събран, залостен в себе си. Отказва асансьора, поемат пеша по бетонното стълбище, по което никой не се качва и което кънти като катедрала.