Полицаят все пак добавя:
— Тъй като не бяхте тук, не сме пускали никого да влиза.
Нещата се случват по любопитен начин. Понеже са оградили входа на стаята в очакване на криминалистите, Луи пък е останал долу, за да възпира управителя, Камий влиза сам, като човек от семейството, сякаш е дошъл при смъртното легло на близък, а другите от свян зачитат уединението му и за миг го оставят насаме с тленните останки.
В невзрачните места смъртта е винаги тривиална. Младата жена не е успяла да избяга от това. Увила се е в чаршаф, после конвулсиите са я доусукали. Все едно тяло на египтянка, подготвено за мумификация. Ръката й виси извън леглото, посърнала, страшно човешка и женствена. Лицето й изпъква. Втренченият поглед се губи някъде в тавана. В ъгълчетата на устата следи от повръщано, но се отгатва, че повечето е задържано зад устните. Отвсякъде струи много болка.
Както при всички мъртъвци, в стаята витае някаква загадка. Камий остава в антрето. А е свикнал с трупове, видял е толкова много за двайсет и пет години работа, как мислите, някой ден трябва да ги преброи, сигурно са колкото едно село. Едни му въздействат някак, други никак. Отсява ги подсъзнанието. Този труп му причинява болка. Кара го да страда. Не знае защо.
Най-напред помисли, че категорично всеки път пристига твърде късно. Точно заради това умря Ирен, не бе проявил добър рефлекс, беше се заинатил, пристигна твърде късно, тя беше мъртва. Но не, сега, когато е тук, знае, че не е това, че историята не се повтаря по най-глупавия начин, че не всяка мъртва жена може да заеме мястото на Ирен. Първо Ирен бе невинна, а тук случаят далеч не е такъв.
Ала тревогата в него остава. Не е в състояние да го обясни.
Предугажда, съзнава, че нещо не е разбрал. Вероятно дори от самото начало. Или пък момичето е отнесло своите тайни. Камий би искал да може да се приближи, да я погледне по-отблизо, да се надвеси над нея, да прозре.
Тичаше подире й, докато беше жива, вижда я мъртва и все още не знае нищо за нея. На колко години е? Откъде идва?
Всъщност как ли е истинското й име?
До него на стола е дамската й чанта. Вади от джоба си латексови ръкавици и ги слага. Взема чантата, отваря я, момичешка чанта, невероятно е колко неща може да има вътре, открива личната й карта.
Трийсетгодишна. Мъртвите не приличат на онези, които са били приживе. Гледа официалната снимка, а след това бездиханната млада жена на леглото. Нито едно от двете лица не се покрива с безбройните портрети, дето й направи през последните седмици, доверявайки се на фоторобота. Впрочем лицето на тази жена остава неуловимо. Кое е истинското? Онова с датата в личната карта ли? Сигурно е на двайсетина години, прическата е демоде, не се усмихва и гледа безизразно право пред себе си. Или фотороботът на серийната убийца, студен, втренчен, натежал от заплахи и разпространен в хиляди екземпляри? Или истинското е това, безжизненото, на мъртвата млада жена, просната тук, чието тяло, сякаш отделено от нея, е обладано от неизразими болки?
Камий намира, че странно прилича на „Жертвата“ на Фернан Пелез21, стъписващото въздействие на смъртта, когато се стовари върху човека.
Запленен от лицето, той забравя, че не знае как да я нарича. Навежда се към личната карта.
Алекс Прево.
Повтаря си името.
Алекс.
Значи, няма вече Лора, Натали, Леа, нито пък Ема.
Тя е Алекс.
Е… Беше.
51
Съдия Видар е много доволен. Това самоубийство е логичен резултат от неговия анализ, от неговата ловкост, от неговото упорство. Както винаги при суетните хора, онова, което дължи на късмета и на обстоятелствата, приписва на своите дарби. За разлика от Камий, той ликува. Но спокойно. Колкото е по-сдържан, толкова повече другите усещат какъв уверен победител се чувства. Камий долавя това по устните му, по раменете, по съсредоточения начин, по който нахлузва защитните средства, а хирургическата шапка и сините калцуни придават на Видар нещо странно.
Би могъл да се задоволи да гледа от коридора, тъй като криминалистите вече работят, ала не, една трийсетгодишна серийна убийца, особено пък мъртва, е като ловен трофей, трябва да се гледа отблизо. Той е удовлетворен. Когато влиза в стаята, сякаш е римски император. Над леглото размърдва устни в стил: така, така, така, а когато излиза, изражението му казва: случаят е приключен. Посочва на Камий криминалистите:
21
Фернан Пелез (1848–1913) — френски художник от испански произход, представител на натурализма. — Б.р.