— Заключенията ми трябват бързо, нали разбирате…
Което означава, че желае да разпространи комюнике. Бързо. Камий е съгласен. Бързо.
— И все пак всичко да е напълно изяснено, нали? — добавя.
— Естествено — отвръща Камий, — всичко да е изяснено.
Съдията се кани да си тръгва. Камий чува как куршумът щраква в цевта.
— Крайно време беше да се приключи — заявява Видар. — За всички.
— Искате да кажете, за мен?
— Ако трябва да бъда искрен, да.
Изричайки това, той маха защитните средства. Шапката и калцуните не подхождат на извисеността на думите му.
— Особено много ви липсваше прозорливост, комисар Верховен. Тичахте на няколко дължини след събитията. Давате си сметка, че дори самоличността на жертвата дължим не на вас, а на нея. Бяхте спасен от последния гонг, но наистина бяхте далеч и без това… „щастливо произшествие“ — посочва стаята, — не съм убеден, че щяхте да продължите да работите по случая. Мисля, че не бяхте…
— На висота ли? — подсказва Камий. — Да, да, кажете го, господин съдия, беше ви на езика.
Засегнат, съдията прави няколко крачки в коридора.
— Типично във ваш стил — коментира Камий. — Нямате достатъчно смелост да кажете каквото мислите, нямате достатъчно искреност да мислите онова, което говорите.
— Тогава ще ви кажа същината на мисълта си…
— Направо треперя.
— Боя се, че вече не ставате за тежки случаи.
Млъква за миг, за да подчертае, че размишлява и че като интелигентен човек, осъзнаващ своята важност, не изрича нищо прибързано.
— Връщането ви на работа не е никак убедително, комисар Верховен. Може би трябва да се пооткъснете малко.
52
Всички вещи първо минават през лабораторията. После ги носят в кабинета на Камий. Не си дават сметка на пръв поглед, но това е доста нещо. Наложи се да поръчат две големи маси, на които Арман сложи покривка, избутаха бюрото, закачалката, столовете, креслата и подредиха всичко. Странно е човек да вижда пред себе си толкова детински джунджурии и да знае, че са били притежание на трийсетгодишна жена. Впечатлението е, че не е пораснала. Иначе защо да пази изтъркана, евтина кичозна шнола, розова, с изкуствени камъни, или пък билет за кино?
Прибраха тези неща от хотела преди четири дни.
След като излезе от стаята на младата покойница, Камий слезе на партера, където Арман вземаше показания от служителя на рецепцията, млад мъж с гелосана и сплескана настрани коса, все едно някой току-що го е зашлевил. По, изглежда, съвсем практични причини Арман се е настанил в залата на ресторанта, в която клиентите закусват. Казва:
— Ще позволите ли?
Без да изчака отговор, си сервира каничка кафе, четири кроасана, чаша портокалов сок, купичка със зърнена закуска, едно твърдо сварено яйце, два резена шунка и няколко топени сиренца. Докато яде, задава своите въпроси и изслушва внимателно отговорите, понеже дори с пълна уста може да коригира:
— Преди малко казахте двайсет и два и трийсет.
— Да — кимва служителят, слисан от апетита на такъв мършав полицай, — но не мога да твърдя чак с такава точност…
Арман прави знак, че разбира. Накрая на разпита ще каже:
— Да ви се намира кутия или нещо подобно?
Ала без да изчака отговор, ще разстеле три хартиени салфетки, ще изсипе в тях цял панер кроасани и кифлички и чистичко и старателно ще събере четирите крайчета, ще направи красив възел, все едно е малка бохча като за подарък. Обяснява на мъжа от рецепцията със загрижен тон:
— За обяд… С това разследване няма да имаме време да хапнем.
Седем и половина сутринта е.
Камий влиза в залата за семинари, която Луи е реквизирал за снемането на показания. В момента разпитва камериерката, открила Алекс, петдесетгодишна бледа и похабена от работа жена. Тя разчиства след вечерята и се прибира, но понякога поради липса на персонал трябва да идва сутрин в шест за закуската. Тежка работа е, боли я гърбът.
Обикновено влизала в стаите чак към обяд и само след като дълго е чукала и слушала на вратата, защото е виждала такива сцени… Би могла да разкаже, ала присъствието на дребния полицай, който се е появил и ги наблюдава леко я вледенява. Той нищо не казва, стои си с ръце в джобовете на палтото, което все още не е свалил, сигурно е болен или зиморничав тоя човек. Само че тази сутрин се объркала. На листчето й били написали „317“, клиентът трябвало да е заминал, това е зелена светлина за почистване.