— Глупост ли направих, като продадох всичко?
— Не непременно — отвръща Луи предпазливо.
Камий все пак си задава въпроса.
54
Гладко избръснат, с правоъгълно, волево лице, живи очи и изразителна, сочна, лакома уста. Стои изправен като истукан и смътно прилича на военен, ако не беше тъмната вълниста, пригладена назад коса. Коланът със сребриста катарама подчертава обема на един корем, който се има за съразмерен със социалното му положение, резултат от служебните трапези, от брака, от стрес или от трите. Изглежда прехвърлил четирийсетте. Всъщност е на трийсет и седем. Повече от метър и осемдесет и широкоплещест. Луи не е едър, но все пак е висок и въпреки това до него прилича на юноша.
Камий вече го е виждал в Института по съдебна медицина, като дойде да разпознае тялото. Надвеси над алуминиевата маса нагласено лице, с болезнено изражение, нищо не каза, само направи знак с глава, да, тя е, и пуснаха чаршафа. Този ден в института не си говориха. Трудно е да поднесеш съболезнованията си, когато покойната е серийна убийца, съсипала живота на половин дузина семейства. Не знаеш какво да кажеш, ала за щастие, това не е работа на полицаите.
На връщане в коридора Камий си мълчеше. Луи рече:
— Виждал съм го и по-шеговит…
Вярно, спомни си Камий, Луи се срещна за първи път с него по време на разследването на смъртта на Трарийо-син.
Понеделник, пет следобед. Криминалната полиция.
Луи (костюм „Бриони“, риза „Ралф Лорън“, обувки „Форзиери“) е в кабинета си. Арман е до него, чорапите му са се свлекли върху обувките.
Камий е седнал на стол доста далеч, в дъното, краката му се полюшват и се е навел над бележник, все едно случаят не го засяга. Засега по памет нахвърля плахо портрет на Гуадалупе Виктория24, когото е видял в някаква мексиканска пиеса.
— Кога ще ни върнат тялото?
— Скоро — отвръща Луи. — Съвсем скоро.
— Четири дни вече…
— Да, знам, винаги е твърде дълго.
Обективно погледнато, в това упражнение Луи се докосва до съвършенството. Сигурно много рано е научил подобно неподражаемо изражение на съчувствие, семейно наследство, кастово наследство. Този следобед Камий би го нарисувал като свети Марк, представящ дожа на Венеция25.
Луи грабва бележника и досието. Решен да приключи бързо с тягостните формалности.
— И така, Тома Васьор, роден на 16 декември 1969-а.
— Мисля, че е отбелязано в досието.
Не е агресивен, но е рязък. Раздразнен.
— А, да, да! — потвърждава Луи, преливащ от откровеност. — Просто трябва да проверя дали всичко е наред. За да приключим досието, нищо повече. Доколкото знаем, сестра ви е убила шест души, петима мъже и една жена. Смъртта й ни попречи да възстановим събитията. Трябва да кажем по нещо на семействата, нали разбирате. Без да броим съдия-следователя.
О, да, мисли си Камий, именно, съдията. Умираше си от желание да пусне комюнике. Веднага получи благословията на висшестоящите, всички си умираха от желание за комюникета. Не е кой знае колко славно — серийна убийца, която се самоубива, не е така престижно като арест, ала от гледна точка на обществената сигурност, спокойствието на гражданите, гражданския мир и прочее бълвоч винаги е добре дошло. Убийцата е мъртва. То е като оповестяването на смъртта на вълка в Средновековието — всички знаят, че това не променя облика на света, ала облекчава и дава усещането, че ви пази едно висше правосъдие. Висшето правосъдие си умира от удоволствие.
Видар се появи пред журналистите сякаш против волята си. Като го слушаше човек, оставаше с впечатлението, че убийцата била така притисната от полицията, та нямала друга възможност освен да се предаде или да умре. Камий и Луи го гледаха по телевизията в бистрото. Луи се бе примирил, а Камий се кискаше вътрешно. След този миг на величие съдията се успокои. Той почурулика пред микрофоните, но сега приключването на задачата пак се пада на полицаите.
И тъй, трябва да бъдат уведомени семействата на жертвите. Тома Васьор разбира, кимва утвърдително, ала си остава раздразнен.
Луи за миг се вглъбява в досието, после вдига глава и отмята перчема с лявата ръка:
— Значи, роден на 16 декември 1969-а?
— Да.
— И сте търговски директор във фирма за игри под наем?
24
Гуадалупе Виктория (1786–1843) — мексикански военачалник и политически лидер, първият президент на Мексиканската федеративна република (1824–1829). — Б.р.
25
Препратка към олтарна картина на италианския художник Джовани Белини от 1488 г., на която е изобразен свети Марк, който представя на Мадоната венецианския дож Агостино Барбариго. — Б.р.