— Така ли, а какъв ви беше?
— Вижте, ще бъда откровен. Паскал беше пълен тъпак, коефициентът му на интелигентност бе като на плюшено мече. Тъй че той е съученик, другар от детинство, ако щете, срещах го тук-там, но това е всичко. Не беше „приятел“.
И се изсмива гръмко, за да подчертае колко нелепа е тази хипотеза.
— И само го срещахте тук-там…
— От време на време се виждах с него в кафенето, когато се отбивах да кажа „добър ден“. Познавам още доста народ там. Роден съм в Клиши, той е роден в Клиши, бяхме заедно в училище.
— В Клиши.
— Да. Бяхме, така да се каже, дружки от Клиши. Това устройва ли ви?
— Много добре! Много, много добре.
Луи отново потъва в досието, съсредоточен, загрижен.
— Паскал и Алекс също ли бяха „дружки от Клиши“?
— Не, те не бяха! А и започвате да ми лазите по нервите с това Клиши! Ако вие…
— Нека се успокоим.
Казал го е Камий. Без да повишава тон. Бяха го забравили, като момченце, което са настанили с рисунките му в дъното на кабинета, за да се занимава с нещо.
— Питат ви — отбелязва той, — а вие отговаряте.
Тома се е обърнал към него, но Камий продължава да рисува. Само добавя:
— Тук е така.
Най-сетне вдига очи, отдалечава рисунката в изпънатата си ръка, за да я прецени, като я накланя леко встрани, и заявява с поглед, вперен в Тома, точно над листа:
— Ако пак започнете, ще ви лепна обида на длъжностно лице. — Оставя рисунката на бюрото и преди отново да се наведе над нея, изрича: — Не знам дали съм ясен.
Луи изчаква няколко секунди.
Васьор е като полят със студена вода. Мести поглед от Камий към Луи и обратно с полуотворена уста. Атмосферата наподобява края на летен ден, когато изневиделица надвисва буря, чието приближаване никой не е забелязал, и внезапно всички си дават сметка, че са излезли неподготвени, че небето е вече черно и че още са далеч от дома.
Васьор сякаш се кани да вдигне яката на якето си.
— И така? — пита Луи.
— И така, какво? — отвръща объркан той.
— Бяха ли Алекс и Паскал Трарийо също „дружки от Клиши“?
Като говори, Луи прави всички лиезони26. Дори в най-напрегнати ситуации. Тоя път ясно произнася „йо-з-оси“27. Вглъбен в рисунката си, Камий клати глава с възхищение, този тип е невероятен.
— Не, Алекс не е живяла в Клиши — казва Васьор. — Преместихме се когато тя беше, ми не помня, на четири-пет години.
— Тогава как е срещнала Паскал Трарийо?
— Не знам.
Тишина.
— Значи, сестра ви среща вашата „дружка“ Паскал Трарийо по някаква огромна случайност…
— Така излиза.
— И се представя като Натали. И го убива в Шампини сюр Мари с удари с лопата. И това няма нищо общо с вас.
— Какво точно искате? Алекс го е убила, не аз!
Почва да се изнервя, гласът му се извисява във фалцет, после внезапно секва. Произнася бавно с леден тон:
— И първо на първо, защо ме разпитвате? Имате нещо срещу мен ли?
— Не! — припряно отвръща Луи. — Но ще разберете. След изчезването на Паскал баща му, Жан-Пиер Трарийо, се втурва да търси сестра ви. Знаем, че я намира, че я отвлича близо до жилището й, че я затваря, че я измъчва, че най-вероятно иска да я убие. Тя успява да се спаси по чудо, продължението е известно. И тъкмо това ни интересува. Достатъчно изненадващо е, че излиза със сина му под чуждо име. Какво има да крие? Ала далеч по-странно е как Жан-Пиер Трарийо я е открил.
— Не знам.
— А ние имаме хипотеза.
От подобно изречение Камий би извлякъл силно въздействие. Щеше да е тежко като заплаха, като обвинение, наситено с подтекст. При Луи звучи като обикновено уведомяване. Бяха изработили стратегия. Предимството на Луи е неговата неотклонност в стил „английски войник“, каквото е решено, това прави. Нищо не е в състояние да го разсее, нито да го спре.
— Имате хипотеза — повтаря Васьор. — Ами да я чуем.
— Господин Трарийо е посетил всички познати на сина си, които е съумял да открие. Показвал им е размазана снимка, на която се виждат Паскал и Натали. Така де, Алекс. Но от онези, които е разпитал, само вие сте можели да разпознаете сестра си. И смятаме, че точно това се е случило. И че вие сте му дали адреса й.
Никаква реакция.
— А — продължава Луи — предвид разгорещеното състояние на господин Трарийо и откровено агресивното му поведение, подобен акт е бил равнозначен на позволение за побой. Най-малкото.
26
Liaison (фр.) — връзка, свързване. Правило във френския език, според което обикновено непроизнасящите се съгласни в края на думата се произнасят за благозвучие и улеснение, когато следващата дума започва с гласен звук. Пример: Шанз-Елизе. Спазва се основно в изискана реч. — Б.пр.