Информацията спокойно обикаля стаята.
— Защо бих направил такова нещо? — пита Васьор, искрено заинтригуван.
— Тъкмо това се опитваме да разберем, господин Васьор. Синът му Паскал, казвате вие, бил с коефициент на интелигентност като на плюшено мече. Бащата не е бил много по-развит и не е било нужно да го наблюдава човек дълго, за да си даде сметка за намеренията му. Аз твърдя, че все едно сте осъдили сестра си на пребиване. Но всъщност не е било трудно да се допусне, че той може и да я убие. Това ли искахте, господин Васьор? Да убие сестра ви? Да убие Алекс?
— Имате ли доказателства?
— Ааа!
Отново е Камий. Викът му прозвучава като радостно възклицание и преминава във възторжен смях:
— Ха-ха-ха, това ми хареса!
Васьор се обръща.
— Когато един свидетел пита дали имаме доказателства — продължава Камий, — значи вече не оспорва заключенията. Просто търси как да се измъкне.
— Добре.
Тома Васьор е взел решение. Спокойно поставя двете си ръце прилепени на бюрото пред себе си. И ги гледа втренчено, произнасяйки:
— Можете ли да ми кажете какво правя тук, моля?
Силен глас и изречение, което завършва като заповед.
Камий се е изправил, край на рисунките, край на хитруването, край на доказателствата, приближава и се заковава пред Тома Васьор.
— На колко години беше Алекс, когато започнахте да я изнасилвате?
Тома вдига глава.
— А, това ли било? — Той се усмихва. — Не можахте ли да го кажете по-рано?
Като дете Алекс води дневника си доста разпокъсано. По няколко реда тук и там, после дълго време нищо. Дори не пише в една и съща тетрадка. В чувалите, хвърлени в контейнера, намират какво ли не — тетрадка за чернови, в която е запълнила само първите шест страници, тефтерче с твърди корици с изображение на кон, галопиращ към залязващото слънце.
Детски почерк.
Камий прочита само това: „Тома идва в стаята ми. Почти всяка вечер. Мама знае“.
Тома се е изправил.
— Добре. А сега, господа, ако позволите…
Прави няколко крачки.
— Не мисля, че ще стане така — казва Камий.
Тома се обръща.
— Тъй ли? А как ще стане според вас?
— Според мен ще седнете и ще отговаряте на нашите въпроси.
— На каква тема?
— Сексуалните ви отношения с вашата сестра.
Васьор гледа ту Луи, ту Камий и изрича с престорена тревога:
— Защо, да не е подала жалба? — Сега откровено се подиграва. — Действително сте забавни вие двамата. Няма да ви се изповядвам, няма да ви направя това удоволствие. — Скръства ръце и накланя глава настрани, като актьор, който търси вдъхновение. Възприема ласкав тон: — Право да ви кажа, много обичах Алекс. Наистина много. Страхотно. Беше очарователно момиче, не можете да си представите просто. Хилавка и с невзрачно лице, но толкова сладка. И нежна. Да, и нестабилна. Имаше нужда от силен авторитет, нали разбирате. И от много обич. Малките момиченца често… — Обръща се към Луи и усмихнат разперва ръце с дланите нагоре. — Както казахте, бях й като баща! — След което, видимо доволен, отново ги скръства. — Е, господа, Алекс е подала жалба за изнасилване, така ли? Мога ли да получа копие?
55
Според изчисленията на Камий и съпоставките, които е направил, когато Тома е „идвал в стаята й“, Алекс трябва да е била на по-малко от единайсет години. А той на седемнайсет. За да стигне до този резултат, бяха необходими доста хипотези и дедукции. Наполовина брат. Закрилник. Колко насилие има в тази история, казва си Камий, а мен ме обвиняват, че съм груб…
Връща се на Алекс. Разполага с няколко снимки от това време, но на тях няма дати, човек трябва да се опре на елементи от обстановката (коли, дрехи), за да може да ги определи. И на физиката на Алекс. От снимка на снимка тя расте.
Камий мисли и премисля семейната история. Майката, Карол Прево, болногледачка, се омъжва за Франсоа Васьор, печатар, през 1969-а. На двайсет години е. Тома се ражда същата година. Печатарят умира през 1974-та. Момчето е на пет и несъмнено няма никакъв спомен от баща си. Алекс е родена през 1976-а.
От неизвестен баща.
„Не струваше“, отсече госпожа Васьор с категоричен тон, без да си дава сметка за грандиозната глупост, която изрича.