На тази снимка не се усмихва. Зима е, облечена е с дебело палто, но се усеща, че все още е мършава, на тринайсет е.
— А как вървеше между Тома и сестра му? — попита Камий.
— О, чудесно — отвърна госпожа Васьор. — Той много се занимаваше със сестра си.
„Тома идва в стаята ми. Почти всяка вечер. Мама знае.“
Тома поглежда часовника си раздразнено.
— Имате три деца… — казва Камий.
Тома усеща как вятърът се обръща. Подозрителен е.
— Да, три.
— Има ли момичета в пакета? Две, мисля, нали?
Надвесва се над отвореното пред Луи досие.
— Точно така. Камий, виж ти, също като мен! И Елоди… На колко станаха сладураните?
Тома стиска зъби и мълчи. Луи решава да запълни мълчанието, смята, че е наложително малко разсейване:
— И тъй, госпожа Занет… — започва той, но не успява да довърши.
— Девет и единайсет години! — прекъсва го Камий.
И победоносно слага пръст на една страница в досието. Внезапно усмивката му се свива. Навежда се към Тома.
— А дъщерите си, господин Васьор, как ги обичате? Уверявам ви, бащината обич не се наказва от закона.
Тома стиска зъби, вижда се как челюстите му се стягат.
— Нестабилни ли са те? Имат ли нужда от авторитет? Макар че понякога нуждата от авторитет при момиченцата е нужда от обич. Всички татковци го знаят…
Васьор дълго гледа втренчено Камий, после напрежението като че спада, той се усмихва сякаш на тавана и пуска дълбока въздишка.
— Наистина сте тежък, комисар… За мъж с вашия ръст е дори изненадващо. Да си мислите, че ще се поддам на провокациите ви. Че ще ви забия юмрук в мутрата и така ще ви предоставя повод да… — И разширява кръга: — Не само сте зли, господа, но сте и посредствени.
След което рязко става.
— Ако направите и крачка извън тоя кабинет… — казва Камий.
В този миг вече никой не знае докъде са стигнали. Тонът се е повишил, всички са прави, дори Луи, и ситуацията е патова.
Луи търси изход.
— По времето, когато сте отсядали в хотела й, госпожа Занети е била близка с Феликс Маниер. Господин Маниер е бил по-млад. Имали са дванайсетина години разлика. Вие самият сте били на колко, деветнайсет, двайсет?
— Няма какво да го увъртаме. Занети си беше дърта мръсница! Всичко, което правеше в живота, единственото, дето я интересуваше, беше да чука младоци. Сигурно е забърсала половината си клиентела. На мен ми скочи още с отварянето на вратата.
— И следователно — заключава Луи — Занети е познавала Феликс Маниер. Пак горе-долу същата схема — Гатеньо, когото сте познавали, познавал Прадри, когото не сте познавали, и госпожа Занети, която сте познавали, познавала господин Маниер, когото не сте познавали.
Тогава Луи се обръща разтревожен към Камий:
— Не съм сигурен дали съм напълно ясен.
— Не, не си напълно ясен — потвърждава Камий, и той разтревожен.
— Така си и мислех. Ще се опитам да го кажа по-ясно.
Поглежда към Васьор.
— Познавате пряко или непряко всички онези, които сестра ви е убила. А сега? — прибавя и се обръща към шефа си.
Камий не е очарован.
— Виж, Луи, не искам да бъда неучтив, но формулировката ти не е съвсем прозрачна.
— Смятате ли?
— Да, смятам.
Васьор върти глава наляво-надясно, цяла чета тъпанари…
— Ще позволиш ли?
Луи прави царствен жест. Камий:
— Всъщност, господин Васьор, сестра ви, Алекс…
— Да?
— Колко пъти сте я продавали?
Мълчание.
— Искам да кажа: Гатеньо, Прадри, Маниер… Не сме сигурни, че имаме всичките, нали разбирате. Тъй че се нуждаем от помощта ви, като организатор, схващате, естествено е, колцина сте канили да се обслужат с малката Алекс?
Васьор е възмутен.
— Наричате сестра ми курва ли? Наистина нямате никакво уважение към мъртвите! — На лицето му се изписва усмивка. — Кажете ми, господа, как смятате да подходите, за да докажете всичко това? Ще накарате Алекс да свидетелства ли? — И оставя ченгетата да оценят шегичката му. — Ще призовете клиентите на свидетелската скамейка? Няма да е лесно. Както разбрах, тъй наречените клиенти не са много бодри, нали?