Напред и нагоре.
Фойерверки и всичко останало.
Когато свърши, изпрати малката Кейти горе да си избере нещо за обличане. Дори я освободи от работа за остатъка от деня и ѝ даде пачка банкноти за харчене.
— Благодаря, доктор Крийм — каза тя със странния си старомоден акцент. — Много благодаря.
— Не, аз ти благодаря — отвърна той. — Какъв чудесен начин да започнеш деня.
Момичето побърза да си тръгне, а той се усмихна. Нека се забавлява засега.
До края на седмицата щеше да си търси друга работа.
21.
Срещата на Крийм с неговия адвокат по наказателно право бе насрочена за девет и половина същата сутрин. Той се появи в кантората „Шуман и Пейс“ на Ел стрийт малко след десет.
— Илайджа — каза Бил Шуман и заобиколи бюрото си, за да се здрависа с него. Изчака няколко секунди, за да даде възможност на Крийм да се извини за закъснението си, но Крийм само кимна. Вероятно щяха да го таксуват и за изгубеното време, така или иначе.
— Заповядай, седни — покани го адвокатът.
— Не бих отказал.
Той се настани на тапицирания с туид диван до вратата, вместо на кожения офис стол до бюрото на Шуман. Адвокатът изглеждаше леко объркан, но не каза нищо, а седна обратно на мястото си и започна да разлиства папката пред себе си.
— Кажи ми го направо, докторе. Колко живот ми остава? — попита Крийм.
— В добро настроение си — каза Шуман.
— Току-що правих секс, ако те интересува.
Адвокатът му го погледна с изражение на границата между обидата и завистта. Поглед на мъж, комуто рядко се удаваше подобна възможност.
— Както и да е — продължи Шуман, — работим по въпроса. Лу Каръл пристига от Ню Йорк като втори адвокат, а аз вече съм уговорил двамата най-добри съдебни консултанти за това дело.
— Добре, хубаво — отвърна Крийм. — Много ли имаме за обсъждане? — Сега, когато Джоши бе хвърлил ръкавицата с такава решителност, имаше много по-интересни неща, за които да мисли.
— Ами… да — каза Шуман. — Разбира се. Илайджа, трябва да се концентрираш. Ако искаш да получиш защита, равностойна на парите, които плащаш…
— При осемстотин двайсет и пет долара на час, не знам дали това е възможно — отбеляза Крийм.
Шуман повиши глас:
— … ще се наложи да присъстваш. И нямам предвид само физически. Сега… това обвинение в сводничество е обречено на провал, но аз искам да поговорим за обвинението в порнография. Точно там нещата започват да стават доста по-лепкави.
Крийм искаше да вметне „буквално“, но реши да държи езика си зад зъбите.
— Най-лошият сценарий би бил ефективна присъда — каза Шуман. — Пет години за притежание или до петнайсет, ако областният прокурор заговори за дистрибуция. Следиш ли ми мисълта?
— Кога очакваш да насрочат делото? — попита Крийм. Първият му сериозен въпрос.
— Четвърти юни — отвърна Шуман, — освен ако не успея да склоня прокурора за нещо по-апетитно.
— Като например?
— Ами например споразумение за признаване на вина срещу по-лека присъда.
— Не — каза Крийм.
— Илайджа, поне изслушай възможностите…
— Не. — Крийм стана и отиде до прозореца. — Няма да приема споразумение. Ще чакам делото. Ти просто си върши проклетата работа.
— Аз върша проклетата си работа — отвърна Шуман, проявявайки характер за пръв път досега. — Не разбирам. Защо не…
Той внезапно замълча и наведе глава.
— Майчице мила… моля те, не ми казвай, че…
Шуман се изправи и застана до Крийм, който стоеше загледан в трафика по Ел стрийт. Когато отново заговори, го стори с ненужен шепот.
— Илайджа, моля те, кажи ми, че не планираш да извършиш някоя глупост, като например да напуснеш страната. Поне толкова ми кажи, моля те.
Крийм отново се усмихна и погледна Шуман изпитателно. Може би този силно стресиран човечец бе по-умен, отколкото изглеждаше.
— И защо ми е да го правя. Бил? Най-добрият адвокат в града работи за мен.
22.
Следобед, на брифинга на отдел „Тежки престъпления“, старши полицай Хайзенга взе думата и ни уведоми, че ръководството одобрява всички молби за извънредна работа до второ нареждане.
Последва взрив от аплодисменти — полицаите често работят в извънработно време, когато нещата станат напрегнати, каквито бяха напоследък. Но разбира се, по-добре е това да влиза в работното време.
— Нека предположа — измърмори някой зад мен. — „Ал Айла“.