Стивън Пресфийлд
Александър. Добродетелите на войната
На Майк и Криси
Така той покорил тези народи, които се различавали по език не само от него, но и помежду си. И ако могъл все пак да простре властта си над толкова голяма земя, то е било поради страха, с който поразил всички, тъй че никой не смеел да предприеме нещо против него, а от друга страна съумял да внуши на хората такава любов към себе си, че те винаги считали достойно за себе си да бъдат управлявани от него.
Ксенофонт, „Киропедия“1
Действащи лица
| Александър, син на Филип — цар на Македония, завоевател на Персийската империя |
| Филип Македонски — баща на Александър, също изключителен военачалник |
| Олимпиада — съпруга на Филип, майка на Александър |
| Кир Велики — основател на Персийската империя, около 547 г. пр. Хр. |
| Дарий III — велик цар на Персия, победен от Александър |
| Епаминонд — тавански военачалник, създател на косия боен ред |
| Парменион — висш военачалник на Филип и Александър |
| Антипатър — висш македонски военачалник на гарнизонна служба в Гърция |
| Антигон Едноокия — наречен Монофталм, висш военачалник |
| Аристотел — философ, учител на Александър |
| Хефестион — военачалник и най-близък приятел на Александър |
| Теламон — наемник от Аркадия, приятел и наставник на Александър |
| Кратер — военачалник на Александър |
| Пердика — военачалник на Александър |
| Птолемей — военачалник на Александър, по-късно египетски династ |
| Селевк — военачалник на Александър |
| Кен — военачалник на Александър |
| Евмен — военен съветник на Александър |
| Леонат — приятел и телохранител на Александър |
| Филота — син на Парменион, командир на хетайрите2 |
| Никанор — син на Парменион, командир на Царската пехота |
| Клит Черния — командир на Царския ескадрон в Конницата на хетайрите |
| Роксана — бактрийка, съпруга на Александър |
| Итан — брат на Роксана, по-късно царски паж на служба при Александър, впоследствие в Конницата на хетайрите |
| Оксиарт — бактрийски владетел, баща на Роксана |
| Мемнон Родоски — гръцки наемник, военачалник при Дарий |
| Барсина — наложница на Александър, дъщеря на Артабан, вдовица на Мемнон |
| Артабан — персийски благородник, баща на Барсина |
| Бес — сатрап на Бактрия при Дарий, командващ персийския ляв фланг при Гавгамела; убиец на Дарий и претендент за престола |
| Мазей — сатрап на Месопотамия, командващ персийския десен фланг при Гавгамела; по-късно Александров наместник във Вавилон |
| Спитамен — бунтовнически предводител в Бактрия и Зогдиана |
| Буцефал — конят на Александър |
| Пор — цар на Пенджаб в Индия, победен от Александър в битката при Хидасп |
| Тигран — командир в персийската конница, по-късно приятел на Александър |
Към читателя
Това е художествено произведение, а не исторически труд. Има измислени сцени и герои, допуснати са литературни волности. В устата на исторически личности са вложени думи, които изцяло са плод на авторовото въображение.
Макар че нищо в този роман не противоречи на духа на живота на Александър, както го разбирам аз, все пак съм променил някои исторически събития в интерес на темата и фабулата. Представям като възхвала на Филип речта, която според Ариан3 Александър произнася в Опид. Пращам Парменион в Екбатана, докато Курций4 ни съобщава, че по онова време той още е в Персенол. Речта, която в романа Александър произнася при Хидасп, всъщност е произнесена при Хипазид, а молбата, която според Ариан Кен отправя от името на войската при Хипазид, пренасям при Хидасп. Отбелязвам го, за да не си помисли образованият читател, че събитията се разместват както си поискат.