Равнината при Херонея е ориентирана в посока северозапад-югоизток. Земята е покрита с лавандула, благоуханни треви и ароматни растения, укрепеният акропол е на височината на юг и планината Аконтион — на север. Войска, напредваща от северозапад, влиза в равнината в нейната най-широка част, която е близо три километра. Прекосяваш поток, носещ името Хем. Кървава река. Отляво тече Кефис. Там гърците са разположили десния си фланг. Левият опира в цитаделата на града. Противниковият фронт е широк някъде към три километра или около две хиляди и осемстотин щита.
При Херонея векове наред са се сблъсквали вражески армии. Това е естествен театър на военни действия, както и съседните равнини на Танагра, Платея, Левктра, Коронея и Еритри. Там е написана историята на Гърция. В тези равнини от хиляда години са убивани хора.
Днес ще се води друг вид битка. Днес баща ми ще сложи край на гръцкото превъзходство. Сега ние ще сме гърците. Ние, чедата на Македония. Ние, които сме презирани от своите южни братовчеди, които атинянинът Демостен е нарекъл „предполагаеми копелета“. Днес ние ще изтръгнем от гръцки ръце знамето на Запада. Отсега нататък ние ще сме защитниците на цивилизацията.
Вражеската войска наброява между трийсет и пет и четирийсет хиляди, а нашата — почти четирийсет. Противникът разполага с достатъчно сили, за да разположи пехотата си в колони между осем и шестнайсет щита по целия фронт.
Елитното подразделение на гърците е Свещеният отряд на Тива. Той се състои от триста мъже. Отрядът е съставен, твърдят поетите, от двойки любовници. Идеята е, че всеки мъж ще се сражава като луд, за да не се опозори в очите на любимия си, или ако ги победят, не ще изостави другаря си.
— Каква глупост! — саркастично коментира темата Теламон. — Ако се ставаше първокласен войник само с онождане на другарите си, единствената команда на старшината щеше да е „Кръгом! Наведи се!“.
Баща ми също познава добре Тива, защото като млад три години е бил там заложник. Свещеният отряд не е двойки любовници, естествено. Как, след първата младежка брада?! Всъщност това са най-храбрите и атлетични мъже от най-знатните тивански семейства, сред които днес шестима олимпийски шампиони и десетки победители в по-малки състезания в Гърция. Подразделението се издържа от държавата, неговите войници са освободени от всякакви граждански задължения, освен от обучението за война. Тиванските девойки припадат по воините от Отряда, уви, напразно, понеже последните, както свидетелства техният сънародник Пиндар,
„… са се венчали за Войната
и верни неи са до смърт“.
Свещеният отряд е само от хоплити, тежковъоръжени пехотинци. Доспехите им са шлем от бронз или желязо (две и половина кила), бронзова предна и задна броня (пет и половина кила), наколенници (по едно кило всеки) и деветдесетсантиметров щит с форма на паница, направен от дъб с бронзов обков отпред (пет-шест кила). С други думи, петнайсет-шестнайсет кила партакеши, като не броим оръжията (още четири и половина кила), наметало, хитон и обуща. Гръцкият хоплит е най-тежко въоръженият пехотинец на света. С високо вдигнатите си застъпващи се щитове, над които се подават само гребените на шлемовете и отворите за очите им, Свещеният отряд е масивна стена от бронз и желязо пред врага.
Отрядът е триста души само на парадния плац. На бойното поле е две хиляди и четиристотин. С всеки хоплит има по седем пехотинци от опълчението, с които образуват колона от осем, и отзад вървят още толкова резерви, с които стават общо четири хиляди и осемстотин. Отрядът няма конница и не се бои от конница. Конната войска е безполезна, смятат тиванците, срещу защитената с бронзови доспехи строена в плътен боен ред и насочила копията си напред фаланга.
Подобно на всяка елитна пехота на южните гърци, Свещеният отряд се сражава отблизо. Оръжията на воините са два и половина метрово копие, с което атакуват с надраменен захват иззад застъпващите се щитове, и къс спартански тип меч за намушкване, който използват в близък бой. Отрядът се придвижва под ритъма на флейта и няма сигнал за отстъпление. Неговият девиз е „Умри, но не отстъпвай“. Войниците му несъмнено са най-добрата пехота в Гърция и са сред най-елитните тежковъоръжени войски в целия свят, включително персийските десет хиляди Безсмъртни.
Днес аз ще ги унищожа.
Ето как узнах, че тази работа ще е за мене. При Фера в Тесалия, последното спиране преди войската на Филип да се отправи на юг към Херонея, баща ми нареди да се проведе бойно учение. Уж трябваше да почне призори, ала цял ден не се получи заповед, полунощ дойде и отмина и едва по-късно, чак на трета стража, дойде вест да строим хората — в мрака, сред глъчка от пъшкане, мърморене и ревове на старшини. Филип тъкмо това и целеше, естествено. Искаше мъжете да са уморени и гладни, разядосани и разпасани. Това повече щеше да наподобява хаоса на битката. Самият той се появи в последния момент с половината от хетайрите, хиляда леки конници от Тесалия и триста тракийски копиеносци. Конското множество вся още по-голям хаос на полето. Грееше нарастваща луна. Равнината, мокра от наскоро излелия се неприсъщ за сезона порой, блестеше лъскава и коварна под все още падащия ръмеж. „Тапи долу! Заголете ги!“ предадоха Филиповата команда главните старшини, което означаваше войниците да свалят дряновите кании и мазните вълнени парцали от върховете на пет и половина метровите сариси.