Войската също се нуждае от прегрупиране. Следващият поход ще е във вътрешността на източната империя. Няма да се сражаваме в открити равнини, а в пустини и планини. Ще ни трябват по-леки и по-бързи части и може би съвсем нов начин на водене на война.
— Ще преследваш ли Дарий тази зима? — пита Парменион.
Има разлика, отбелязвам аз, между преследване и гонитба по горещи следи. Царят може и да бяга, ала няма да се измъкне. И посочвам точката на Вавилон на мозаечния под.
— Хайде първо да изчистим този обор, братя.
Залавяме се.
Завоеванията са ни научили на изкуството да овладяваме една страна. Моите командири имат опит от Египет, Палестина, Газа и Сирия. И процесът тук като че ли тече гладко, освен един случай, който тогава ни изглеждаше банален, но с времето замириса на зла поличба. Свързан е с Филота.
След Гавгамела му бях възложил да докара във Вавилон плячката от Дариевия царски боен лагер. Той го направи, включително конете, колесниците и вещите, използвани в прословутия обред, известен като Процесия на Слънцето. Този ритуал на персийската монархия изисква шествие, дълго почти километър — цели роти жреци и магове, венценосци и славословци, както и дивизия от десет хиляди ябълконосци в пълно снаряжение, начело с царя в неговата Колесница на Слънцето.
На Филота му хрумва да организира пародийна процесия и да я преведе по главната улица на Вавилон — и за да задоволи нашата самонадеяност на победители, и просто за да демонстрира разточителството и прахосничеството на сразената от нас империя. Прави го, без да ми съобщи, и аз научавам за парада по време на работа в двореца, при това чак когато чувам от улицата купищата подигравки, с които нашите сънародници и тълпите местни, обточили Процесийния път, обсипват пленниците, принудени да правят зрелище за тяхно забавление. Излизам на балкона с Парменион, Хефестион, Кратер и други тъкмо когато Филота води шествието под нас.
— Погледни насам, Александре! — крещи той от седлото. — Какво мислиш за това?
В процесията са оцелелите от царската пехота на Дарий, ябълконосците. Празнотите в това знатно подразделение, оредяло от дадените жертви при Гавгамела и намаляло още повече заради онези верни копиеносци, които останаха с Дарий при неговото бягство, са попълнени, забелязвам аз, с улични нехранимайковци и хулигани. Златните обкови на прочутата Колесница на Слънцето липсват, а от хилядата бели жребеца на императора са останали толкова малко, че малобройността им е компенсирана с кранти и дори магарета. Погледът ми попада върху един капитан от ябълконосната пехота, петдесетинагодишен мъж с благородна осанка и множество рани от битки. Прасецът му здраво е стегнат до средата с шина, каквито лекарите поставят на счупен крак.
— Какво мисля ли, Филота? Мисля, че позориш добри и достойни мъже. И ти заповядвам веднага да прекратиш това зрелище и да ми се явиш тук вътре.
Филота не очаква такъв отговор. Виждам, че почервенява от ярост. Пришпорва коня си към балкона, на който съм застанал.
— И какво постигаш с такъв укор, Александре, освен че унижаваш други добри мъже, не на последно място самия мен, с чиято кръв и усилия ти пожъна тия съкровища? — извиква Филота достатъчно високо, та да го чуят всички. Тълпата се разшавва и това подхранва куража му. — На чия страна си? — пита ме той, като зарязва всякаква форма на любезност и почтителност.
Пристъпвам към ръба на балкона.
— Моли за прошка своя цар! — нарежда на сина си Парменион, който мигновено е застанал до мене. Хефестион и Кратер са в готовност. Само един поглед от моя страна и те ще посекат Филота на място.
— Благодари се на небето, че едва преди няколко дни беше ранен на бойното поле, инак за такава дързост щеше да пролееш кръвта си сега — казвам му аз.
По-късно насаме Кратер ми отправя строг упрек.
— Какви ги вършиш, Александре? Да подложиш своя командир на Конницата на хетайрите на публично унижение пред победения противник?! Ти не се нуждаеш от любовта на тия перси, а от страха им!
Има право, разбира се. Смирявам се.
Ала в сърцето ми нещо се е променило. Вече не виждам благородните воини на Персия ни като врагове, ни като роби, които могат да бъдат измъчвани.
С Хефестион обикаляме ечемичените ниви покрай Царския канал. Пладне е и двама от войниците на Мазей са хванали жива гъска. Един селянин размахва към тях греблото си и те се смеят. Нашата поява прекъсва свадата. Войниците ме посочват на земеделеца, като очакват това да го накара да млъкне. Но старецът не проявява страхопочитание към своя завоевател.