За парите. Тъй като цялото богатство се предава нагоре към царя, хората са създали нелегални пари, за да избягнат бирника. Черна икономика обслужва всички, отчасти основана на размяна, но главно на „ахема“ — „доверие“. Това понякога приема форма на местно платежно средство, което може да са означени чирепи в една част на града или оловни тежести за рибарска мрежа в друга, валидни само в този квартал, но се проявява по-широко като обещание за заплащане, гарантирано от нещо като уличен банкер, който е член на някоя от престъпните групи, управляващи града, или действа под тяхна закрила. Някой тепавичар, да речем, има дюкян за производство на филц. Той плаща данъците си в натура, но как плаща надниците? Не с монети, понеже такова нещо няма. Плаща с разписки, които са гарантирани от „ахемика“, уличния ковчежник. Кой закриля банкера ли? Престъпната група, която е защитавана от царските министри. Схемата е сложна като Млечния път и непроницаема като Божия промисъл. Минаващият оттук завоевател изобщо не я смущава. Сигурен съм, че три четвърти от хората в огромния Вавилон с неговото четиримилионно население никога не са чували моето име, камо ли за Дарий. Ала системата е далеч по-гибелна за народа, отколкото за завоевателя. Да, човек укрива данъци. Само че на следната цена: задушаването на каквато и да е оригинална мисъл и иновация. Понеже всеки е затворен в своя квартал. Той не е способен да разсъждава извън мащабите на улицата, на която живее, няма ни надежда, ни амбиция. Ето защо толкова голям град може да бъде завладян, като че ли стените му са платнени.
После пък сексът.
В общество, в което духът на човека е смазван още от раждането му, в което липсва надежда и страданието е вцепеняващо, в което хората се хранят с отчаяние и всеки е роб — в такава култура индивидът се нахвърля на удоволствието когато и дето може. Някои радости са прости и благотворни. Повечето са жестоки и извратени.
Речникът на покварата никъде не е тъй енциклопедичен като във Вавилон. Достъпни са всякакъв алкохол и опияняващи вещества, както и всяка поза на плътско желание и средства за задоволяване на похотта, масла, благовония и лубриканти, афродизиаци и стимуланти, задушаващи и възкресяващи смеси. Жени и момчета са обучени в изкуствата на страстта, изобилстват дюкяни, които продават приспособления за връзване, господство и подчинение, устройства за затваряне и обездвижване, за причиняване на болка и нейното облекчаване. Те са чудесни любовни поети, тези асирийци и вавилонци. Разбирам ги, понеже само в това са свободни. Най-великите сгради на Изтока не са ни храмовете им, ни дори дворците им, а техните хареми.
Но въпреки цялата тази злочестина това място е космос, изпълнен с жизненост и пъстрота. Жените са красиви, децата — тъмнооки и палави. Занаятите и търговията процъфтяват. Лодки сноват по Ефрат, продават плодове и зеленчуци и с чудна бързина и лекота превозват влюбени и търговци. Ярките багри на речния бряг, шумната суетня на пазарището, уханията на печено на шиш месо и пресен хляб действат опияняващо. Огромният град в непоносимия зной на равнината се поти от усещания и чувственост. Човек не може да не се влюби в него.
Изпаднал съм в следното затруднение: привързал съм се към тези стройни тъмнооки азиатци, сърцето ми се къса, като ги гледам тъй злочести и несвободни.
Скоро след влизането ни във Вавилон Буцефал получава сепсис. Инфектира се една от раните, получени при Гавгамела, болестта бързо напредва от източника й към сърцето му (той е почти осемнайсетгодишен) и лекарите ми казват, че може и да не преживее нощта. Втурвам се при него и заявявам на онези, под чиито грижи се намира, че ако умре, те ще го последват незабавно. Повикани са най-способните хора в армията, не само ветеринари, но и общи медици. Обявявам в целия град, че ще дам теглото на Буцефал в злато на онзи гледач, грък или варварин, който успее да спаси живота му.
Конният свят е малък. След броени часове пристига вестоносец от персиеца Тигран, герой от Иса и Гавгамела. Неговата академия се намирала на стотина километра нагоре по Тигър, в селище на име Багдад. При него служел Фрадат, главният ветеринарен лекар на империята. Той пристигал, съобщава Тиграновият пратеник. Следвали го конска линейка и ладия за превозването на Буцефал. Онемявам от тази проява на състрадание от страна на моя враг.
Пътят по реката отнема два дни. Буцефал не може да стои прав, тежестта му трябва да бъде поета от хамак под корема. Фрадат не се отделя от него, аз също. Говоря тихо на коня си и го галя по ушите, както правя от малък, когато той беше моят най-добър приятел.