На шестата заран пристига вестоносец от Патрон, гръцкия капитан, останал верен на Дарий, което му прави чест. Военачалниците на царя се готвели да го предадат, съобщава Патрон, умолява ме да не щадя сили в преследването и предлага своя пратеник за водач и придружител. Самият той щял да остане с Дарий да го пази от собствените му хора, ала не можел вечно да защитава царя без чужда помощ.
Продължаваме с пълна скорост и на единайсетия ден стигаме в град Рага35, на еднодневен марш от Каспийски врата. Главната част от фалангата изостава, дори бойните коне лъхтят от бързината. Дезертьори от Дарий вече прииждат със стотици при нас, други тръгвали сами, съобщават бегълците, и се пръскали по своите домове и села.
Давам петдневен отдих на войниците, после подновявам преследването. Земята от отсрещната страна на Каспийски врата е пустиня. В едно село, Ашана, залавяме Дариев преводач, оставен там, понеже бил болен, и от него научаваме, че царят бил разоръжен и пленен от Бес и Набарзан. Бес, който командваше Дариевия ляв фланг при Гавгамела, е наместник на Бактрия, страната, към която сега са се отправили бегълците. Цялата царска конница е негова, той е фактически, макар и не официален господар на бягащата войска.
Свеждам потерята до хетайрите, копиеносците и най-младите и яки пехотинци, като назначавам Кратер начело на оставащите войски. Взимаме само оръжията си и двудневни дажби. С бърз среднощен марш стигаме по пладне на другия ден в село на име Тири. Там са двама от хората на Патрон, оставени заради рани. Гърците побягнали към планината, съобщават ни те, понеже се страхували да не бъдат избити от Бес и Набарзан. Дарий бил сам, без защитници.
На какво разстояние?
Близо сто километра.
Отнема ни цяло денонощие да изминем шейсет по една безводна пътека, толкова пресечен е теренът и тъй изнемощели са конете ни. Когато стигат до главния път, нашите разузнавачи откриват захвърлен щандарт със златен орел, разперил криле.
Бойното знаме на Дарий.
До вечерната хладина почиваме в едно село, толкова бедно, че си няма име. Предишната вечер Дарий е пренощувал там. Додето си готвим храна от каквото намерим, от една пръстена колиба излизат неколцина мъже. Сред тях са Мазеевият син Антибел и вавилонският благородник Багистан, които се крият от бягащата армия. От тях узнаваме, че Дарий още бил жив, на четирийсет километра пред нас, под арест в покрита кола.
Още повече свивам потерята, като качвам най-младите и най-леките на последните коне, годни за препускане. Преди обяд виждаме изменниците на осем километра пред нас. Когато ни забелязва, колоната се и побягва.
29
Краят на царете
Откриваме трупа на Дарий в един ров на шестстотин метра от главния път. Прободен е в корема, при това неведнъж, по начин, който показва, че или са му държали ръцете, или са го вързали. Тези рани не убиват човек мигновено. Мъчил се е, преди да умре. Теламон се навежда да оправи наметалото на царя, което се с изсулило настрани, и да нагласи тялото му в поза, поне малко нелишена от достойнство.
— Който и да го е убил, поне е спазил приличието и го е пробол отпред — отбелязва аркадецът.
— Да, обаче не му е стискало да довърши работата — добавя Хефестион.
Поболявам се от скръб заради тази измяна и обезумявам от ярост заради тази загуба. Смъквам наметалото си и покривам с него трупа. Играта е „Убий царя“, знам, ала бих дал всичко да я видя да свършва другояче. Царската тиара на Дарий липсва, което предполага, че цареубиецът е и претендент за престола. Останките от колата, с която са возили царя, лежат в крайпътната канавка.
— Карали са го в окови. — Хефестион посочва прехвърлената през перилата верига. — Оста трябва да се е сцепила при изкачването на тоя хълм. Тук на върха Бес сигурно му е дал кон, който да яхне. Заповядали са на царя да направи нещо и той е отказал.
— Какво? — пита Теламон. — Да им даде тиарата ли?
— Изменниците вече са му я били взели. Може би просто да продължава да бяга.
Стига сме зяпали. Непристойно е. Нареждам тялото да бъде измито и повито, ще го отнесем на царицата майка за погребение в персеполската Царска гробница. Прочитам въпроса в очите на старшините.
— Поставете го на носилка, покрит с моето наметало — казвам аз. — Отнасяйте се с тленните му останки все едно са моите.
Когато се връщам при армията в Хекатомпил36, ме обзема непозната досега меланхолия. Следващото предизвикателство явно ще е да преосмисля целта на похода за войската. След смъртта на Дарий те ще решат, че задачата е изпълнена. Ще искат да се приберат у дома. Временно мога да предотвратя смутовете с преследването на Бес, който несъмнено ще подкрепи претенциите си за трона, като събере нова армия още по на изток. А сетне какво? Как?