Административният персонал на преустроената от мене империя е девет десети от перси (кой друг може да управлява толкова огромни и чужди земи?), сред които Артабан, бащата на Барсина (бях се запознал с него като малък в бащиния ми дворец в Пела, където те с Мемнон бяха намерили убежище), и благородният Автофрадат, и двамата назначени от мене за наместници, след като с изключителна вярност се бяха сражавали за Дарий. И взех в Пажеската си школа множество младежи от персийската аристокрация, включително Артабановия син Кофен, две от Тиграновите момчета и трима от наследниците на Мазей. Общо единайсет от четирийсет и девет. Други седмина са от Египет, Сирия и Мидия. Не съм толкова сляп, та да не съзнавам какво негодувание ще предизвика това, но, признавам, надценявам способността си да го овладея.
Случва се следното. За всеки чуждестранен паж, когото взимам, трябва да изключа един македонец. Това поражда недоволство както в родината, тъй като всяко получило отказ семейство приема отхвърлянето на сина им като обида за честта им, така и в лагера, тъй като моите сънародници смятат, че покровителствам чужденците. После, пажовете си взимат любовници. Това е даденост. Тези момци, тринайсет-четиринайсетгодишни, когато идват от Македония, охотно се оставят да бъдат прелъстени от високопоставени офицери, десет, че и двайсет години по-възрастни от тях. Тук сексът е най-маловажното нещо. Всичко е политика. Пажовете пристигат от родината, вече свикнали с офицерите, които ще станат техни наставници, и това често не само е известно на бащите на момчетата, но и дори се насърчава от тях, те самите настояват за него. Такива отношения свързват семействата. Така младежите се сдобиват с покровители за кариерите си. Както Клит беше любовник на Филип като паж (което в не малка степен допринесе за по-късното му назначаване за командир на Царския ескадрон), тъй и сега той взима за свое протеже един паж, Ангелид. Всеки паж осигурява на своя наставник място в моята шатра, така да се каже.
Всичко е наред, додето приемам само македонци. Появата на чужденците обръща каруцата. Македонските офицери отказват да взимат тези другоземци под своите грижи (както и самите момчета се ужасяват от македонците). Още по-лоши са последиците от уж привилегированото отношение. Само да проявя благосклонност към някой от синовете на Тигран и Клит и всичките ми други сънародници изпадат в паника, че собствените им младежи били пренебрегвани, което те понасят тежко.
Парите умножават всички злини. Едно е да успееш, а съвсем друго — да успееш в такъв мащаб, в какъвто успяхме ние. Вината е моя. Не съумях да дам на войската нова цел, достатъчно величествена, та да замени старата, изгубена със смъртта на Дарий. И в стремежа си да допринеса за персийско-македонското разбирателство прекалих, според македонците, като възприех обичаи и моди от врага.
За да компенсирам всичко това, отрупвам сънародниците си с богатства. Храбростта на Арет при Гавгамела възнаграждавам с петстотин таланта; в сравнение с имането, с което обдарявам Менид, бледнеят съкровищата на Агамемнон. Когато назначавам Парменион за наместник на Екбатана, му подарявам златно ложе. На майка си у дома пращам кораби с тамян и карнелиан, канела и касия. Тя ме мъмри в ответното си писмо.
До Александър от Олимпиада, поздрав!
Сине, твоята щедрост е превърнала образцови преди офицери в царчета. Колкото и добронамерени да са, даровете, с които обсипваш своите приятели, водят до последици, които няма да са ти от полза. Те ги покваряват. Защото сега всеки си въобразява, че е господар, а родата му у дома се големее и очакванията й се раздуват. Всеки пълководец, когото поощряваш така, преувеличава приноса си за твоите победи и се смята не само за незаменим, но и за обиден и пренебрегнат, когато почиташ други преди него. Кожата им се изнежва. Цупят се и се мусят. А съпругите и родата им у дома още повече усложняват положението с писмата си. Колкото повече даваш, сине, толкова повече разпалваш амбициите им. Птолемей иска Египет, Селевк ламти за Вавилон. Кои са тези джуджета, та да си позволяват такива волности и които нямаше да са нищо без тебе?
От същото писмо:
Когато гладуваха, твоите офицери бяха дружна войска. Ала сега всеки е станал докачлив и лесно се обижда. Те вече не са другари, а съперници. Даваш им толкова много пари, че ги правиш независими от тебе. Давай им земя, сине, или жени и коне. Раздавай им провинции, но не им давай злато. Златото купува поддръжници, то прави добрите мъже арогантни и лошите — неуправляеми.