Сега имам врагове в собствената си шатра. Хората, чиято отговорност е да ми служат и да ме пазят, се превръщат в шпиони с интереси, различни от моите. Не пажовете мътят заговори, а собствените ми офицери — събуждат се отдавна спящи съперничества и всеки крои изпреварващ удар, страхувайки се от другите.
Познавам сърцето ти, сине. То е прекалено меко. Любовта, която носиш към другарите си, те заслепява за тяхната способност на коварство. Успехът кара всеки ревниво да брани своето място и да се страхува от плячкосването на другите. Шатрата ти се е превърнала в царски дворец, независимо дали ти харесва, а твоите воини — в ласкатели и подмазвачи.
Една вечер в афганистанските царства в банята ми се втурва развълнуван царски паж. Имало заговор срещу живота ми, твърди момъкът. Неговият другар докладвал на Филота преди няколко дни, като очаквал Филота незабавно да ми предаде съобщението. Филота не го направил.
Свиквам съвета на македонците. Довеждат завързан Филота. Баща му Парменион е на хиляда километра на запад, поверена му е хазната в Екбатана. Заповядвам на Филота да изложи защитата си. Заговорът, казва той, бил прекалено незначителен, за да ми съобщава. Майтап. Не го взел на сериозно.
— Подлец такъв! — изревава Кратер. — Как смееш да се правиш на глупак пред царя!
Разпитани са четиринайсет пажове. Деветима имат наставници, офицери от Конницата на хетайрите и Царската пехота. Всички момчета произхождат от княжески родове. Всичките безсъвестно лъжат.
— Изтезавай ги — казва Птолемей. — Както бихме направили с врагове по време на война.
През цялата нощ заседавам с основните си командири, Хефестион и Кратер, Птолемей, Пердика, Кен и Сепевк, Евмен, Теламон и Къдравелкото.
— Няма да измъчвам тези момчета на колелото — заявявам аз.
— Тогава ги върни у дома — настоява Пердика. Позорът ще ги довърши, иска да каже той, със същия успех като екзекуцията.
Отчаян съм от самия факт на измяната.
— Зевсе, ще ми се изобщо да не бяхме печелили тази война! Предпочитам да ме бяха пронизали с копие в корема, отколкото да виждам как близките ми заговорничат срещу живота ми!
Ужасявам се и от установяването на вината на Филота.
— Какво ще правиш с Парменион? — пита Хефестион.
Не мога да екзекутирам сина и да оставя бащата жив. Никой цар не може.
А Парменион разполага с власт. Направил съм го наместник на Мидия и сега той управлява в Екбатана с двайсет хиляди войници, мнозина от които благоговеят пред него. Там е и царската хазна, сто и осемдесет хиляди таланта.
Заповядвам да подложат Филота на изтезания. Той се пречупва с първия кокал. Замесени са седмина. Съветът заседава по-малко от двайсет минути. Всички ще бъдат екзекутирани.
Какво ще правя с Парменион?
31
Мъките на управлението
След изтезанието на Филота цяло денонощие се съвещавам с моите военачалници в щабквартирата си във Фрада37. Хефестион: верен като слънцето. Кратер: повече мой, отколкото свой. Теламон: предан на собствения си закон, който обаче не допуска измяна. Пердика обича царя, Кен, Птолемей и Селевк — командира. Клит толкова се разгорещява, че не може да издума друго освен истината. Освен на тях, Евмен и Певкест, не вярвам никому.
— Никой не казва истината на един цар. — Часът е късен и аз съм пиян. — И колкото по-велик е царят, толкова по-малко е искреността. Кой смее да каже: „Ти грешиш, господарю“? Това винаги ни е било силата на нас македонците. Езиците ни са груби, но откровени. Човек се изправяше пред Филип и говореше каквото мисли. И вие винаги го правехте с мене, приятели. Ала вече не е така.
— Какво говорят хората за мен? — продължавам. — Няма нужда да го чуя, за да го знам. „Александър се е променил. Завоеванията са го покварили. Той не е човекът, когото обичахме“. Защо? Защото ги водя от триумф към триумф ли? Защото им давам широкия свят в ръцете? Защото ги отрупвам със съкровища и ги провождам у дома подпрени на възглавници?
Увличам се. Виждам го в очите на другарите си. Птолемей е най-проницателен от моите пълководци.
— Може ли да изложа опасността така, както я виждам, Александре?
— Заповядай.
Досега съм крачил напред-назад. Сега заемам мястото си.
Птолемей се обръща към другите пълководци.
— И ме оборете, ако греша, братя, но ме подкрепете, ако казвам истината.
Сетне ме поглежда.
— Всеки от нас вече се страхува от теб, приятелю.
Поразен съм като от удар.
— Вярно е, Александре. Повярвай. Всеки офицер изпитва същото.