Откак войската е напуснала Македония, никой не е отдавал на войната ни други, освен най-възвишени цели. Сега Хефестион ги отхвърля и обявява каузата ни за порочна и нечестива.
Кратер веднага отговаря гневно.
— На война няма добро и зло, Хефестионе, а само победител и победен. И тъкмо защото не ти стиска да признаеш тая истина, ти не си войник и никога няма да бъдеш — заявява той.
— Ако да си войник означава да съм като тебе, тогава предпочитам да съм каквото и да е друго.
Заповядвам им да престанат. Но съперничеството между тях се натрупва от повече от десетилетие. Нито един от двамата не може повече да търпи.
— На война всичко е позволено, щом е в служба на победата — твърди Кратер.
— Всичко ли? Даже избиването на жени и деца ли?
— Врагът сам си докарва такова възмездие… — отвръща Кратер.
— Колко удобно за теб!
— … сам си докарва такова възмездие, казвам, като не се покорява на волята ни и не желае да се подчини на разума. Такива кланета се извършват от ръката на врага, не от нашата.
Хефестион само се усмихва, устните му се изкривяват в отчаяна гримаса.
— Не, приятелю — след малко казва той, като не се обръща към Кратер, а към мене и всички присъстващи, включително към самия себе си. — Тъкмо нашите ръце забиват меча в гърдите им. Опетнени с невинната им кръв, нашите ръце никога няма да могат да се изчистят.
Стигаме в Мараканда на деветия ден. Погребвам трупа на Клит с малкото подобие на почести, което успявам да постигна. Това е най-лошият момент от войната, и за мене, и за армията.
Макар и по-мъчително от всякога, отчуждаването ми от Хефестион поне се е развило до такова състояние, в което двамата сме способни да разговаряме напълно откровено. Когато, отново останал насаме с мене, той обявява войната за „омразна“, аз цитирам великия атинянин Перикъл, който, говорейки за империята на своя град, твърди, че
… нейното придобиване се смята за несправедливо, но нейното изоставяне е опасно 40
— О, тогава признаваш, че е възможно тази Касапска война — и ние, които я водим — да сме порочни и несправедливи! — отвръща моят другар.
Усмихвам се на хитроумния му отговор.
— Ако сме порочни, приятелю, тогава самият всемогъщ Зевс е причина за нашата греховност. Понеже той и никой друг е заложил потребността от завоевание в сърцата ни. Не само в моето и твоето, а във всеки човек от тази армия и във всички армии по света. — Посочвам бронзовата статуя на Зевс Хетайрейос върху писмената ми маса. — Не защитавай каузата си пред мене, Хефестионе, а пред него.
Същата нощ взимам решение. Ще прекратя тази Касапска война преди да е погубила всички ни и ще прегрупирам войската за навлизане в Индия.
Войната ни трябва да е добра.
Войната ни трябва да е достойна.
Книга IX
Любов към врага
33
Голите мъдреци
Мусонно наводнение за втори път помете лагера. Шатрите са отнесени с всичко вътре, улиците са затлачени. Лагерът е разположен на възвишение и бързо се отводнява, ала психическото състояние на хората остава отвратително и дори не можем да провеждаме учения, а трябва да посвещаваме всеки час на поправка на снаряжението и възстановяване на войската. Индийската жега е все така парализираща. Ходилата на мъжете загниват от влагата, копитата на конете се подуват и стават крехки. Дъждът е топъл като пикня, но не може да стоиш под него, изсипва се в невъобразими количества. Понасят го само говедата и слоновете — издържат го с търпението на Изтока.
На речния бряг има две села, Оксила и Адаспила. Те са се слели с града, какъвто е нашият лагер, заедно с техните жени, деца и дойни крави, които съответно перат армията и я снабдяват с извара и сирене.
В нашата територия са се влели и гимнософистите, индийските „голи мъдреци“. Виждаш ги призори да се спускат до реката, дето се къпят и пеят. На смрачаване пак идват и пускат по течението мънички лампи от дървесен лист, масло и фитил. Гледката е извънредно пленителна. Десетки такива хора обитават лагера („пъплят“, както казва Кратер). Те са на всякаква възраст, от млади до престарели, почернели от слънцето и слаби като стръкове трева. Бях се опасявал, че хората ни ще се държат надменно с тях и ще ги изритват от обществените места, както правеха с жителите на Вавилон, ала се случва тъкмо обратното — нашите македонци възприемат тези „садху“41 като патриарси и мъдреците отвръщат на тяхната привързаност, като се отнасят към грубите ни войници с благосклонно и развеселено търпение.