Днес с офицерите ми вечеряме на тераса от тиково дърво над реката. Разговаря се за нещо, случило се по-рано същия ден. Свитата ми пресичаше онази част от лагера, която граничи със село Оксила. Един от пажовете ми, умен момък, казваше се Агатон, крачеше напред, за да разчиства пътя. Натъкнал се на група печащи се на слънце гимнософисти. Те отказали да се отдръпнат, за да премина аз. Избухнала караница между момчето и неколцина търговци, които защитавали гимнософистите. Събрала се тълпа. Додето стигна на мястото, произшествието вече беше в пълен ход. Същината на спора се състоеше в следното: кой е по-достоен да има право на преминаване, Александър или гимнософистите? Когато спрях коня си, Агатон разпалено се препираше с най-стария от мъдреците. Момъкът ме посочи и заяви:
— Този човек е покорил света! А какво си направил ти?
Философът отговори, без да се поколебае и за миг:
— Аз покорих потребността от покоряване на света.
Засмях се възхитено. Свитата ми веднага отстъпи. Попитах мъдреца какво мога да направя за него и му казах, че ще му дам каквото пожелае.
— Плодът в ръката ти — отвърна той. Държах чудесна зряла круша. Когато му я протегнах, мъжът я даде на момчето до него да я изяде.
На другия ден правя преглед на армията. Такива проверки са безценно средство за вдъхновяване на деморализирана войска. Хората не спират да мърморят заради работата, която трябва да свършат, ала щом влязат в строя и видят големината и реда на армията и блясъка на нейното снаряжение, сърцата им не могат да не се възрадват, че участват в такава прославена войска. Гледката действа добре и на мене. В родината щях да приключа прегледа за три часа, но в тази жега мъжете ще почнат да припадат дори и за една трета от това време. Затуй свършвам бързо и разпускам ротите.
Армията е съвсем различна от онази, която преди осем години потегли от Европа или преди един сезон напусна Афганистан. На левия фланг я няма нашата блестяща тесалийска конница, освободена с почести в Екбатана. На нейно място имаме свободни афганистански, скитски и бактрийски отряди. Такива племена не могат да бъдат научени да се сражават като нас, но със своите татуирани лица и нагиздени с леопардови кожи кончета прибавят малко колорит и диващина. Тиграновата Конница на наследниците, само перси, ала обучени на македонска тактика, се присъедини към нас в Задракарта. Остава наемната конница на Андромах, въпреки гибелта на техния командир, убит от Спитамен на река Политимен. Стрелците ми сега са меди и индийци, а не македонци, и копиеносците ми — парти и масагети. Единствените непроменени части са Ситалковите тракийски копиехвъргачи (макар че самият Ситалк е в Мидия, командването е поел синът му Садок) и агрианите. Попълнения се появяват всяка пролет като зюмбюлите — имам синове и дори внуци на първите си войници, които служат с не по-малко усърдие от бащите си.
Ядрото на линията остават отрядите на фалангата (сега в Индия седем вместо шест), въпреки че и те вече не са чисто македонски — в някои роти сънародниците ни са по-малко от половината. Изобилстват новите командири — Алкет, Антиген, Клит Белия, Таврон, Горгий, Питон, Касандър, Неарх и други. В афганистанския град Зариаспа42 ни настигат двайсет и една хиляди и шестстотин души подкрепление от Гърция и Македония. Тези и други подразделения, сред които Патроновите гръцки наемници и шест хиляди сирийски Царски копиеносци начело с Асклепиодор, съставляват мнозинството на леката ми пехота. Сега имам дахски конни стрелци, които преди се сражаваха със Сивия вълк, и шест хиляди таксилски Царски пеши стрелци. Клеандровите ветерани наемници още са при мене, въпреки че самият Клеандър остава в Екбатана. След смъртта на Клит Черния взех Царския ескадрон под свое командване (заедно с Антемунтския, Амфиполския и Ботиейския), като го обявих за агема на хетайрите. Сега разделям Конницата на хетайрите на полкове, всеки съставен от по два ескадрона, и съм увеличил броя й от хиляда и осемстотин на повече от четири хиляди, сред които множество перси, меди, лидийци, сирийци и кападокийци.
Дали има разногласия ли? Сега македонците съставляват само две пети от войската. Те остро негодуват срещу азиатските части, които включих, особено срещу персите, които дори не можели, изтъкват македонците, да произнесат моето име. За тях съм Искандер. Моите сънародници са бесни, че това ми доставя удоволствие, и колкото по-възрастен е човекът, толкова повече се ожесточава. В момента в родните им провинции се обучават на бой със сариси дванайсет хиляди младежи от Египет и четирийсет хиляди перси и въпреки че никога не престават да се оплакват от надницата и чиновете си, македонците не могат да понесат мисълта, че ще ги изместят чужденци.