Выбрать главу

Додето се подготвям за атаката, пращам многобройни разузнавателни отряди оттатък реката. Всички донесения изобразяват владенията на Пор като извънредно добре уредено царство, характеризиращо се със самостоятелни села на дребни собственици, които в Македония се наричат свободни чифликчии, независими стопани, предани на своя цар и отнасящи се към него с пламенна вярност и привързаност. Съгледвачите описват подредени и процъфтяващи имоти, работни и всеотдайни съпруги, умни и щастливи деца. С други думи, македонците почват да смятат, че носят война в рая, и това изобщо не им харесва.

Нещо повече, наближават мусоните. Реката сякаш ни играе зли номера. От планината ненадейно прииждат наводнения, следствие от прекалено далечни бури, за да ги видим или чуем, и мигновено помитат дигите от дърво, плетена ракита и камък, които хората седмици наред са издигали с тежък труд. Всеки плавателен съд, оказал се в реката по времето, когато удари такова прииждане, бива отнасян от течението тъй бързо, че спасителите на брега го изгубват от поглед дори да препускат в галоп.

Недоволство тлее по лицата на войниците, мълчаливостта им вещае беда. Продължавам приготовленията за атаката.

Хиляда и деветстотин лодки и салове са построени на място или пренесени на части от Инд и сглобени тук. Под прикритието на предмусонните порои съм ги разположил на изходни позиции нагоре и надолу по реката. Подразделенията провеждат учения за нападение по вода и за бойни действия срещу слонове. За конете са направени специални „ботуши“ за бой в блатиста местност. Пратил съм хора в тила да донесат пари и оръжия, за да влея малко боен дух в армията. На път са два конвоя от Амбхи и Регала, но поради дъждовете и трудното прекосяване на реките още не са пристигнали. За себе си съм определил дата за атаката, без да я разкрия на никого, ала забавянията на два пъти ме принуждават да я отлагам, а сетне и за трети път. Бездействието деморализира всяка армия, а нашата тласка към бунт и метеж.

Една вечер в шатрата ми се явява делегация от недоволни офицери. Хефестион ги отпраща преди тяхното прошение да е предизвикало гнева ми. След това тримата с него и Кратер се разхождаме по дигите.

— Ташаците на тия копелета стават все по-големи — излага обичайно циничната си оценка Кратер. — Богове, вече научих наизуст досадните им оплаквания! — И изпуска гръмовна пръдня.

— Да — съгласявам се аз. — Но чак пък делегация… Това е нещо ново.

— Зарежи я тяхната делегация.

— Изглеждаха доста сериозни. — Назовавам неколцина капитани, добри, усърдни мъже.

Кратер посочва реката.

— Нека са добри и усърдни ей в това.

Връщаме се в лагера и прекарваме дълга и продуктивна вечер. Няколко часа след полунощ оставаме само ние с Хефестион и прозяващите се пажове.

Питам го защо тази нощ е толкова мълчалив.

— Така ли? Не съм забелязал.

Познаваме се достатъчно отдавна, за да се ебаваме един друг.

— Изплюй камъчето.

Той се обръща към пажовете.

Давам им знак: „Оставете ни насаме!“.

След като излизат, Хефестион сяда. Иска му се да си налее вино, виждам, но не си го позволява.

— Почвам да мразя войната — казва той.

Би трябвало да го прекъсна веднага. Няма нужда да слушам останалото.

— Ти ме попита — прибавя Хефестион. — Да млъкна ли?

До рамото ми е един от стълбовете на шатрата. Здраво го стисвам, за да спра треперенето на ръката си.

— Не е от умора, нито от носталгия по родината — пояснява моят другар. — А от самата война. От онова, което представлява. — Вдига поглед към мене. — Сега се разгневяваш. Обажда се даймонът ти.

— Не.

Ала е вярно.

— Продължавай да говориш — настоявам аз. — Искам да чуя всичко.

— По-рано се противопоставях срещу войната в Афганистан, но не и срещу крайната цел на похода, дори я бях прегърнал със страст, равна на твоята, ако не и още по-голяма. Това обаче се промени. Ние извършваме престъпление, Александре. В крайна сметка това си е чисто клане. Въпреки всички поетични химни целта на войната изобщо не е благородна, а се свежда до налагане на волята на един народ върху друг чрез сила и заплаха. Работата на войника е да убива мъже. Може да ги наричаме врагове, само че те са мъже като нас. Обичат жените и децата си не по-малко от нас, не са по-малко храбри и добродетелни, служат на родината си не по-малко всеотдайно. Що се отнася до мъжете и другите, които съм убил аз или които са били погубени по моя заповед, бих ги съживил всичките. Да, ако можех, щях веднага да ги възкреся до един, каквото и да струва това лично на мен или на тази експедиция. Съжалявам…