Аз съм виновен за отчуждаването на такива мъже.
Недоспала и настръхнала, армията се строява. Вече е нетърпима жега. Бунтовниците застават мирно зад вала. Техни командири продължават да са Матий и Гарвана. Плацът е заварден от стража. Пред мъжете се издигат тристате стълба. Заповядал съм на всеки от тях да бъде нахлузен обикновен чувал, който го покрива от горе до долу. Чувалите са увиснали като спални завивки. Войската зяпа, озадачена и обезсърчена.
Приближавам се, наметнат с тъмночервения плащ на Конницата на хетайрите.
— Македонци и съюзници, когато снощи разпуснах събранието, в гърдите ми кипеше гняв. Усетили сте го, знам. Сетне сте се съветвали помежду си в своите шатри чак до сутринта. Тъй и е редно, понеже не сте роби, зависими от волята на някой тиран, а свободни хора. И аз не успях да мигна. Цяла нощ чувах в главата си искрените слова на нашия другар Кен, изречени от ваше име. Чувах ги и мислех над тях.
Млъквам. Възцарила се е такава тишина, че се чува плискането на прането в легените на перачките край дигата четиристотин метра надолу от лагера.
— Постъпете както пожелаете, братя. Но аз продължавам нататък.
От подиума виждам отсрещния бряг. Посочвам на изток към Пор и вражеските укрепления.
— Не принуждавам никого да ме последва. И ще ви го докажа.
Давам знак на войсковия интендант. По негова команда началникът на обоза минава пред армията, като води пристигналите снощи коли. Както съм наредил, двайсетина от тях бързо се пръскат и спират пред съюзните и чуждите подразделения във войската. По една пред всяко. Задните им капаци падат. Каруцарите хвърлят на земята чували със съкровища. Златото заема малко място — скоро в нозете на всяка част се натрупват богатства.
— Това е вашето възнаграждение, съюзници и приятели. Когато го преброите, ще откриете по една надница за пехотата, по две за конницата и по три за офицерите. Тук е всичко, което щяхте да получите, ако бяхме постигнали съвсем пълна победа. Е, хайде! Вземете си парите!
Отнема известно време, додето преведат речта ми на десетки местни езици. Разнася се шушукане. Шушукането прераства във викове. Съюзните и чуждестранните войници отказват с хиляди. Не! Не! Нямало да докоснат парите, без да са ги заслужили.
— Вземете ги! — Приближавам се към тях. — Вземете ги и можете да твърдите, че сте прекосили реката с Александър и сте победили неговите врагове. Тези пари ще го докажат на всеки, който оспорва храбростта ви!
Глъчката се усилва в рев на воинска гордост. Най-категорични са бактрианите и партите; конните племена от Скития, саките, дакхите и масагетите заявяват несъгласието си с викове; индийската Царска гвардия на Амбхи и Сасигупта стои с безмълвна решителност; наемниците от Тракия и Гърция също отхвърлят това безчестно възнаграждение, наред със сирийците, лидийците, египтяните и медите. Тигран и персийските полкове даже не благоволяват да погледнат.
По мой знак врявата стихва.
Командирите възстановяват реда в подразделенията си.
Обръщам се към македонците. Войсковият интендант докарва още коли. Моите сънародници са се вцепенили от срам. Дали е преминала опасността от бунт? Все пак ще ги направя за посмешище.
— Македонци, вие изложихте оплакванията си и аз ги изслушах. Ето. Нали това искахте?
Каруцарите хвърлят още чували със злато от колите. Торбите са тежки, много от тях се пробиват при падането си. Изсипват се монети. На земята пред всяко подразделение се натрупват купчини пари.
— Ето ги документите за вашето уволнение. — Моите пажове високо вдигат свитъците. — Свободни сте. Вземете ги! Повече не ви задържам!
Никой не помръдва. Всички се чувстват опозорени.
— Какво ви спира, македонци? Освобождавам ви с почести. Наведете се! Вземете възнаграждението си! Вървете си у дома!
Както съм ги инструктирал, пажовете ми тръгват сред частите, понесли заповедите за уволнение. Никой не иска да ги докосне.
— За вас е уреден превоз, братя. Стягайте си багажа! Прибирайте се у дома! И когато пристигнете, не забравяйте да разкажете на жените и децата си как сте изоставили своя цар сам и заобиколен от врагове на края на света. Разкажете им и че съюзниците, които дори не знаят неговия език, са останали верни на Александър, додето вие, собствените му сънародници, сте взели богатството си и сте поели към дома. Разкажете им го и съм сигурен, че ще се прославите много. Какво зяпате? Получихте каквото искахте! Вървете, проклети да сте всички! Вървете!