От своя страна, дори по време на премеждието на острова аз се сражавах в състояние на пълен захлас. Сърцето на двайсет и една годишният ми Буцефал едва не се пръсна при преплуването на реката и въпреки че се опитвах да го щадя и да се прехвърля на Корона и другите ми резервни коне при прехода надолу по течението, той не ми позволяваше. Преди самата битка отново понечих да го предам на моя коняр Евагор. Гневът в очите на животното ме накара да се откажа. Буцефал не ме пусна да сляза от гърба му, додето лъвският щандарт на Македония не се издигна над цялото бойно поле.