Александър отхвърли прошението и се прибра разярен в шатрата си. Във всички предишни случаи това бързо беше стягало армията. Но този път мъжете бяха категорични. Когато осъзна, че не ще ги убеди с никакви думи и действия, Александър демонстративно принесе жертви и обяви, че според гадателите самото небе било съгласно с желанията на неговите сънародници. Той нямало да ги принуждава да вървят нататък. Армията щяла да се върне.
Царят, който доказа, че е непобедим за човешка или природна сила, накрая отстъпи пред страданията на другарите си. Когато научиха за това, те с радостни сълзи се стекоха около шатрата му с хиляди. Благославяха го и го възхваляваха, щастливи, че най-сетне могат да сложат край на изпитанията и да се надяват, че отново ще видят скъпите си жени и деца, грохналите си бащи и майки и своята любима родина, с която се бяха разделили тъй отдавна.
По обратния път на запад Александър продължи своите завоевания и покори много страни и народи, най-велики от които бяха оксидраките, молите, брахманите, агаласите и сидраките, царствата на Музикан, Портикан и Самб, и също начерта неизвестни дотогава пътища до Арабския океан и Персийското море.
В Суза царят взе персийски невести за най-високопоставените хетайри, общо деветдесет и двама, с разкошна обща церемония. Самият той се ожени за най-голямата Дариева дъщеря Статира и избра за Хефестион сестра й Дрипетида, тъй като желаеше неговите и Хефестионовите деца да са братовчеди. Александър дари зестра на всички хетайри и техните съпруги, както и по една златна чаша на всеки македонец (около десет хиляди, когато ги преброиха), който си е взел жена от Изтока.
В Екбатана, две години след завръщането, Хефестион заболя от треска и умря. Сякаш самата земя не можеше да обгърне Александровата скръб. За да почете своя приятел, той заповяда да издигнат паметник, който беше висок шейсет метра и струваше десет хиляди таланта. Нареди да острижат гривата на всички коне и мулета в знак на траур и дори да съборят през един зъберите на крепостите в империята, та изглеждаха тъй, сякаш плачат.
По онова време аз служех на царя като капитан в агемата на хетайрите, тъй че бях неотлъчно до него между шест и дванайсет часа дневно. Твърдя, и можете да ми вярвате, че макар успешно да се преструваше на бодър и жизнерадостен, след смъртта на Хефестион той не беше същият човек.
За пръв път почна да говори за собствената си смърт и да мисли със страх за съперничеството, което щяло да последва, като предсказваше неизбежните борби за наследството му. Тогава Роксана чакаше дете. Александър ме предупреди да се грижа за нейната и своята безопасност, понеже след неговата кончина амбициозни хора щели да намерят начини да ни злепоставят и пропъдят, ако направо не ни убият, за да постигнат собствените си цели.
Царят се завърна във Вавилон и насочи вниманието си към бъдещи походи, възнамеряваше сетне да покори под своя власт Арабия. През късната пролет на единайсетата година след преминаването си от Европа в Азия той се разболя. През следващите дни състоянието му бързо се влоши, не помагаха никакви средства, прилагани от лекарите.
Хвърлени в отчаяние от слуховете, че царят им се е споминал, и отказващи да повярват в уверенията на техните офицери, че още е жив, войниците от армията се трупаха при двореца и настояваха лично да влязат при него. Позволиха им. Александровите другари един по един се занизаха край ложето му, облечени във военните си туники. Царят вече не можеше да говори, ала познаваше всеки войник и го благославяше с очи. На другата вечер душата му напусна живота сред хората. Беше петнайсетият ден на месец таргелион по атическия календар или двайсет и осмият на дайсий по македонския от първата година на сто и четиринайсетата олимпиада45.