Александър отначало реагира с изненада и съжаление от перспективата да се лиши от компанията на многообичния си приятел, ала веднага се овладя и предложи да го отрупа с богатства. Какво искал Теламон? Пари, жени, охрана? Аркадецът с усмивка заяви, че носел със себе си всичко, от което се нуждаел. А това, можеше да види всеки, бяха само тояга и малко принадлежности в една торба. Поразен, Александър го попита къде възнамерявал да иде.
Теламон посочи планинския път на изток, по който в момента вървяха индийски поклонници.
— Интересуват ме онези хора. — Искал да стане техен ученик, поясни той.
— Какво искаш да научиш? — попита царят.
— Какво идва след това да си войник.
Александър се усмихна и протегна десницата си.
Теламон я стисна и каза:
— Ела с мен.
Стоях точно отляво на царя, толкова близо, колкото е човек до собствената си ръка. Стори ми се, че за миг Александър сериозно обмисля предложението. После се засмя. Разбира се, че не можеше да отиде. Адютанти и съветници вече настояваха за вниманието му по всевъзможни дела. Конярите доведоха конете на групата. Нещо ме накара да остана при Теламон. Когато се готвеше да възседне коня си, Александър чу сладостно тъжна мелодия и се извъртя към източника й. Там, където Царските копиеносци бяха установили временния си лагер, стояха изправени сноп сариси.
Скръбният звук идваше от вятъра, който минаваше между плътно притиснатите им една към други дръжки.
— Сарисите пеят, Теламоне — рече Александър. — Кажи ми, ще ти липсва ли тяхната песен?
Царят и наемникът размениха прощален поглед, после един от пажовете повдигна Александър на гърба на Корона.
Откъслечно си спомнях разказа за песента на сарисите, но не можех да възстановя цялата история. Попитах аркадеца. Теламон понечи да отговори, когато Александър, чул въпроса ми от седлото, се обърна към нас.
В този момент вятърът се усили и развя наметалото на Александър.
Той обърна Корона и го пришпори към лагера, заобиколен от своите офицери.
Признателност
Разбира се, към античните автори Ариан, Курций, Диодор, Юстин, Плутарх, Полибий и други, но също благодаря на множеството блестящи съвременни учени, чиито идеи, проницателност и претворяване на Александровите битки „грабих“ безсрамно: А. Б. Бозуърт, П. А. Брънт, Питър Коноли, А. М. Девайн, Теодор Додж, Доналд Енгълс, Робин Лейн Фокс, Дж. Ф. К. Фулър, Питър Грийн, Дж. Т. Грифит, Джордж Гроут, Дж. Р. Хамилтън, Н. Дж. Л. Хамънд, Виктор Дейвис Хансън, Б. Х. Лидъл Харт, Уолдемар Хекъл, Д. Дж. Хогарт, И. У. Марсдън, Р. Д. Милнс, сър Оръл Стийн, Джон Уори, Бенджамин Уилър и Улрих Вилкен. Задължен съм и на мемоарите и максимите на Цезар, Вегеций, Наполеон, Мориц Саксонски, Фридрих Велики и особено на барон Дьо Марбо за неговите романтични разкази за конни битки. Бих желал също да благодаря на преводачите и редакторите от „Класическа библиотека на Лоуб“ — техните бележки и показалци във всички творби от поредицата и особено приложенията са невероятно полезни за всеки изследовател, а самите текстове са безупречни. На моя изключителен редактор Бил Томас за оригиналната идея, на моята редакторка и „бойна другарка“ Кейти Хол, чийто принос за този ръкопис е безценен. На моето тайно оръжие, писателя редактор Принтър Боулър и на Джийн Кри, който пръв ми прати статия за битката при Гавгамела и каза: „Това може да ти е интересно“. Много благодаря на Ерика Поузли за вещината й в областта на конете и на д-р Линда Ридгиг и д-р Брад Дайгърт за конните и ветеринарните им познания. На Стивън Уайт за неуморимата му находчивост в подкрепата и съдействието за това начинание. И на д-р Хип Канциос за това, че както винаги е мой гуру във всичко гръцко.
Хронология (години преди Христа)
| около 547 — Кир Велики завладява Асирия и Вавилония и създава Персийската империя |
| 490 — Армията на Дарий I нахлува в Гърция; битка при Маратон |
| 480/479 — Ксеркс нахлува в Гърция; битки при Термопилите, Саламин и Платея |