— А сега на работа!
6
Кратер
Мъжете и частите под мое командване при Херонея са следните. Шест ескадрона хетайри — от Аполония, Ботиея, Тороне, Олинт, Антемион и Амфипол, общо хиляда двеста деветдесет и един души; три отряда тежка пехота — пезетайрите10 от Пиерия под командването на Мелеагър и от Елимея под командването на Кен, и аргеадският полк от Пела под командването на Антипатър, който също командва цялата ни пехота. Филип е взел четвъртия ми пехотен отряд — от Тимфея, под командването на Полиперхон. От конницата баща ми е отзовал за собствена употреба Царския ескадрон и всичките пет ескадрона от Стара Македония, към хиляда и четиристотин мъже под командването на Филота. Той задържа за себе си на десния фланг и за Парменион в центъра тракийците, Царските копиеносци и пеонската лека конница — с други думи, цялата лека конница във войската.
Всеки от моите конни ескадрони е попълнен изцяло, по двеста двайсет и осем мъже, освен ескадрона от Тороне, който е от сто осемдесет и двама. Няма ни един болен или ранен. Запазвам аполонийците за себе си заедно с техния полковник Сократ Червенобрадия и обединявам останалите пет в два отряда, съответно от по три и два ескадрона, като поставям Пердика начело на предния, който ще атакува с мене, и Хефестион — начело на фланговия, който ще изостане като сила за заплаха, за да държи на мястото му тиванския десен фланг.
(Моля, обърни внимание, че македонската армия беше напълно комплектувана. Това никога не се повтори. Македонските части във войската, с която потеглих за Азия, бяха само половината от това, тъй като трябваше да оставя приблизително толкова да пазят Гърция. Тогава при Херонея обаче Филип водеше всичките ни сили. Освен два ескадрона хетайри и два отряда тежка пехота, които вардеха Пела, разполагахме и със сетния си човек.)
Моят фланг беше подсилен с шест полка хоплити11, гръцки съюзници от Амфиктионския съюз под командването на Николай по прякор Кривоносия, общо девет хиляди, и предни подразделения от деветстотин и двайсет мъже, наемни стрелци от Крит и Наксос, свободни стрелци от Илирия и най-важния елемент на авангарда ни, три части от по деветдесетима агриански копиехвъргачи12 под командването на техния цар Лангар. Общият брой на нашите конници и пехотинци е малко под шестнайсет хиляди, срещу деветнайсетте или двайсет хиляди мъже от десния тивански фланг. Отлично познавам всичките си офицери — още от малък. Ще вляза и в ада с когото и да е от тях. Ето историята на скъпия ми другар Кратер.
Когато бях шестнайсетгодишен, баща ми повери царския печат под мои грижи (а за регент остави висшия си пълководец Антипатър) и напусна родината, за да обсади Перинт и Бизантион. Незабавно предприех наказателна експедиция срещу дивите меди в Тракия, които царят беше покорил преди четири години, но които сега се бяха възползвали от неговото отсъствие и бяха въстанали заедно със своите съседи лееите и сатрите. Беше зима. Взех шест хиляди под командването на Антипатър и Аминта Андроменов. Кратер беше двайсет и седем годишен. Срещу него имаше обвинение в убийство при дуел и по онова време се намираше в затвора, трябваше да се изправи пред съда в деня на нашето заминаване. От тъмницата се обърна към мене с молба да го взема. Родът му имаше златни рудници в планината, през която възнамерявах да мина. Като малък той прекарвал лятото там и твърдеше, че познавал района. Щял доброволно да си постави шията под ножа, кълнеше се Кратер, ако не извършел някакъв голям подвиг.
Водихме две битки, при Ибис и Естър, форсирахме реки и след преследване, продължило два дни и една нощ, приклещихме последните четири хиляди и петстотин траки начело с техния военен вожд Тисикат в огромния горист проход между планините Хемус и Отонт. Виеше жестока виелица. Противникът държеше по-високите позиции. За да ги превземем, трябваше да минем в тил на неговата колона. Беше следобед, снегът се сипеше на парцали. Повиках Кратер при себе си.
— Нали каза, че познаваш този край?
— Познавам го, кълна се в железните ташаци на Хадес!
Той обясни, че зад възвишенията на запад имало речен пролом, по който до другата заран сме щели да стигнем до вражеския тил. Трябвали му петдесетима мъже и четири яки мулета, две натоварени с масло и две — с вино.
— Това пък защо?
— Заради студа!
На призива за доброволци се отзоваха двеста души. Мнозина, които днес командват войски, първо спечелиха мястото си в сърцето ми през онази нощ. Хефестион, Кен, Пердика, Селевк, Къдравелкото, други, отдавна мъртви. Оставих Антипатър и Аминта с основните сили, като им наредих призори да нападнат прохода. Антипатър беше петдесет и девет годишен, аз — на шестнайсет. Той не беше на себе си от тревога за мене — и от страх от гнева на Филип, ако ми се случи нещо. Разговаряхме насаме, обърнах се към него с най-нежните думи.