— Чиченце стари, утре сутрин нищо няма да ми попречи пръв да ударя врага. По-добре да го нападна в тил, отколкото фронтално.
Чак по залез-слънце успяхме да се доберем до подножието на пролома. Снегът стигаше до търбусите на конете. Бях обмислял дали да не уважа Антипатър, да пратя Теламон начело на отряда и да се върна при главните сили. Един поглед беше достатъчен, за да сложи край на колебанията ми. Нагоре се виждаха само ледени урви. Ако изобщо имаше пътека, тя бе заровена под дълбоки преспи. Виелицата бушуваше, изпълваше пролома със суграшица, мъгла и гръмовен тътен. Осъзнах, че трябва лично да водя хората. Никой друг нямаше такава воля.
Поехме нагоре. Студът беше неописуем, още по-мъчителен заради мрака и мокрите ни дрехи. Отгоре на всичко през цялата нощ в пролома вилня северен вятър, който тамошните хора наричат „рипейски“13. Следвахме течението на потока, изкачвахме се в безлунната нощ по теснина от коварни камънаци и чакъл, хлъзгави от леда. Всеки път щом групата пресичаше реката, трябваше да се събличаме голи и да държим оръжията и вещите си нависоко, за да не се намокрят дрехите и обущата ни, инак щяхме да измръзнем до смърт. Заради завоите на пролома се наложи да я пресичаме единайсет пъти. Маслото свърши. Нямаше с какво да натриваме телата си. Крайниците на мъжете станаха съвсем безчувствени.
Кратер беше невероятен. Пееше, разказваше смешки. По средата на пътя стигнахме до цепнатина в скалите.
— Знаете ли какво има вътре? Зимуваща мечка! — Кратер заяви, че ни я пращало небето. Преди някой да успее да се обади, той грабна факла, копие и въже и се вмъкна в дупката.
Посинели от студ, мъжете се скупчиха пред бърлогата. Изтече време, колкото да преброиш до сто. Изведнъж Кратер изскочи от цепнатината, сякаш изстрелян от катапулт.
— Какво чакате бе, момци? Теглете!
Беше направил примка на крака на мечока. Сега навън се появи и самият звяр. Все още полусънен, клетият сигурно си мислеше, че сънува кошмар. Кратер дърпаше въжето, като се опитваше да го събори, а ние, десетина души, го мушкахме с копията си от всички страни. Мечокът все не падаше.
Колчем ни се нахвърляше, ние се пръскахме като ученици. Накрая броят ни си каза думата. Студ ли?! Целите плувахме в пот. Кратер отдели маста на животното, намазахме се от глава до пети. Той отряза обуща от козината, отсече горната част на главата и я нахлупи на темето си. Следващите пъти, когато пресичахме потока. Кратер влизаше пръв във водата и излизаше последен, като помагаше на всеки от мъжете да премине. След като се обличаше на отсрещния бряг, танцуваше и ни натриваше с още меча мас, като пееше мръсни песни. Такъв човек и със злато не можеш купи. Без него щяхме да загинем.
Призори атакувахме отвисоко врага в тил и го разгромихме. Полковете начело с Антипатър и Аминта нахлуха в прохода. Когато си разделяхме плячката, направих Кратер господар на Отонт, опростих му всички прегрешения и платих от собствения си джоб обезщетение на оскърбения род…
Такъв беше Кратер или оттогава насетне — Мечока, който в мрака при Херонея ме дърпа настрани, за да ми съобщи, че мъжете били загрижени, понеже Филип е орязал броя ни.
— Една дума от тебе ще означава за тях целия свят, Александре.
Не си падам по речите преди битка, особено пред висши командири и другари, които познавам цял живот. Този случай обаче може би наистина изисква да кажа едно-друго.
— Братя, в полето между нас и врага няма да намерим зимуващи мечки.
Смехът напълно разпръсква напрежението. На първия ред са другарите ми от онази нощ, Хефестион и Теламон, Кен, Пердика, Къдравелкото, както и Антипатър, който тази сутрин командва ударната част, и Мелеагър, чийто брат Полемон същия този ден спечели почести като капитан от тежката пехота. Отново повтарям онова, което знаем, че трябва да направим. Не ми отнема време, толкова пъти сме го обсъждали.
— По отношение на врага ще подчертая само едно, приятели. Не ни е работа да мразим тези мъже или да изпитваме удоволствие, като ги убиваме. Днес не се сражаваме, за да им отнемем земята или живота, а тяхното превъзходство сред гърците. С малко късмет, те ще се бият рамо до рамо с нас, когато Филип се обърне към Азия и се отправи срещу персийския трон.