— И все пак на първо място в ума ни трябва да е следното: от победата над Свещения отряд зависи всичко. Никоя армия не е спечелила битка, след като е била разгромена елитната й част. И не се заблуждавайте: нашата цел е унищожаването на Свещения отряд, това е задачата, която ни възложи нашият цар. — Оглеждам ги и добавям: — Но не е достатъчно просто да смажем врага със сила. Трябва да му покажем, че сме по-добрите. Никой не бива да се опозори с победата. Ще смъкна кожата на оногова, когото хвана да мародерства, и ще пратя на гарнизонна служба ескадрона, който се поддаде на кървава сеч.
Разсъмва се. Частите се строяват. Филип не е от търпеливите. Неговият знаменосец препуска напред.
Потегляме!
7
Драконовите зъби
Баща ми не си пада по тъпани и свирни. В неговата войска старшините задават ритъма. Виковете им са дрезгави, но мелодични, и се разнасят, въпреки вятъра, като най-пронизителни свирки. Всеки старшина си има собствен стил. Виждал съм да пренебрегват достойни мъже заради слабо гърло и да издигат посредствени, защото ги бива да крещят.
Първа тръгва Филиповата пехота. Царят заема десния край на полето. Аз съм отляво, Парменион е в средата. Гънките на терена препречват зрителната ми линия: бащините ми полкове са на два километра и нещо, не ги виждаме и няма и да ги видим преди да наближат врага. Те обаче са потеглили, инак отрядите на Парменион в центъра (които виждам) нямаше да изравняват строя и да вдигат сирасите си с помощта на ремъците за носене, за да поемат по склона.
А полковете са истинско чудо! Отдясно и отляво пристъпват и цвилят коне. От врага ни делят хиляда метра. Извивам шия назад към Хефестион, който е начело на своите ескадрони. Шлемът му, желязна „каусия“ с предпазител за очите, е излъскан като сребро, конят му Бързи е висок метър и седемдесет в холката, дорест, с бяло петно на челото и бели „чорапки“. На полето няма по-красив мъж и кон.
Както винаги преди битка групи тукашни момчетии смело търчат по ничията земя. Кучетата им ги гонят, това е страхотно забавление за тях. Напред-назад препускат вестоносци, както наши, така и противникови, носят съобщения и заповеди за промени на диспозицията в последния момент. Тези хора не се мразят помежду си, те си помагат един на друг, ако някой се изтърси от коня си. Птиците също обичат бойните полета, макар че никога не съм знаел защо. Прииждат лястовици и облаци дъждосвирци. Никога няма да видиш обаче жена, нито пък котка.
Полковете на Парменион тръгват напред. Време е и моето крило да се приготви. Кимам на Теламон и той дава знак на отрядните командири. Пехотните капитани излизат пред правоъгълните си формирования, старшините им вървят заднешком до тях, вдигнали сарисите си хоризонтално.
— Изправи редицата! Приготви се!
След толкова време, колкото да преброиш до петстотин, моите полкове тръгват. Полето е широко над три километра, твърде много за каквито и да е синхронизирани действия. Аз дори не виждам Филип, камо ли да отида при него. Днес армията ни ще води не една, а три битки: вдясно, вляво и в средата.
Точно такъв е и планът на баща ми. Нашият фронт настъпва косо. Пръв ще удари врага десният фланг под командването на царя. Филиповата пехотна фаланга — шест отряда, девет хиляди мъже, плюс трите полка Царска пехота, всеки от по хиляда души, — ще се сблъска с атинската тежка пехота в края на левия фланг на врага (наше дясно). Щом влязат в бой, фронтът на Филип ще се престори, че отстъпва. На война има много театър и даже такива заклети любители на това изкуство като атиняните могат да бъдат измамени в разгара на битката. Атинските опълченци са дръзки, смята баща ми, но им липсва кураж. Те са аматьори, мобилизирани граждани. Били са обучавани преди двайсет години и после само за месец. Когато фалангите на Филип им се нахвърлят, тяхното психическо състояние ще се свежда до равни части ужас и свръхвъзбуда, което те ще вземат за смелост. В опиянението на боя ще изгубят самообладание. Като видят македонската пехота да се огъва пред тях, атиняните ще повярват в превъзходството си и заблудени от това, ще се хвърлят напред, предвкусвайки пълната победа. Филиповите полкове ще се оттеглят пред тяхното настъпление. Ала Филип няма да се предаде. Предните му редици ще задържат врага с върховете на сарисите си, както булдог се вкопчва в муцуната на вол. Царят ще примамва атиняните със себе си, докато наклоненият надолу терен не почне да се издига. Там неговата фаланга ще спре отстъплението си. Сега Филип ще заема по-висока позиция. По сигнал с тръба македонските пезетайри ще забият пети в земята и ще се нахвърлят върху врага, чиято кръв вече ще е прекипяла, тъй като ще са навлезли в онова състояние, което спартанският пълководец Лизандър наричал „махмурлук“ от измамен кураж. Тогава ще видим цепките на вражеските задници и опакото на щитовете им, щом ги захвърлят и ужасени хукнат да си спасяват живота. Това ще е първата фаза на битката.