Стенописците изобразяват атакуващите конници с мушкащи копия и сечащи мечове. Но в блъсканицата пораженията нанася конят, не човекът. Ездачът всъщност губи ума си в мелето. Конят му също, и той, ездачът, трябва да използва това срещу врага. Обучението на животното, заобиколено от надаващи крясъци и размахващи оръжие хора, отстъпва пред инстинктите му. Буцефал се изправя на задните си крака и се мята, както прави необязден жребец. Той хвърля къчове по всичко зад себе си и се опитва да захапе със зъби всяка плът, до която може да се докопа. Когато усети, че нещо се движи под корема му, почва да тъпче с копита, като по змия или вълк. Небето да е на помощ на мъж, паднал под него в битка. Конникът трябва да използва всички тези инстинкти срещу врага. Но водещият ездач може да има само една цел: да си пробие път. Да продължава да препуска. Мъжът начело повлича клина след себе си. Ако спре, пропада цялата атака.
Навлезли сме до десетата редица в масата на врага. Под мене ври море от шлемове и върхове на копия. Понечвам да изтегля меча си, но ножницата се е скъсала в първоначалната блъсканица, не мога да измъкна острието. За миг си мисля да извикам на Клит или Теламон: „Подпалки!“, призива на конника, когато се строши копието му и му трябва ново. Но не, ще е долно да лиша другар заради собствената си нужда. Вместо това смъквам шлема си и го вдигам над главата си с намерението да удрям с него като с оръжие. Веднага изригват ликуващи викове. Над кариерата ми винаги е бдяла щастлива звезда и тогава, в самото й начало, късметът не ми изневерява. Хетайрите взимат действията ми за триумфален жест. Виждат го дори редиците на нашите копиехвъргачи, които в този момент се бият по таванския фронт. Те също реагират възторжено, чувам ги да се хвърлят напред и врагът поддава под техния натиск. Отново вдигам шлема и с всичка сила го запращам над противниковите редици. Пехотата ни се хвърля срещу тях с мощен вик. Вражеските подкрепления се огъват. Първият ни клин минава през тях.
Пред нас се отваря пространство. На открито сме. Лагерът на врага е на петдесетина метра нататък, самият противник вече бяга панически. Теламон ме настига и ми подхвърля копието си. Клиновете се преподреждат под моите знамена. Атакуваме в тил. Всеки петдесетима мъже са един от зъбите на дракона и всеки зъб отхапва къс месо от врага.
Противникът няма шанс срещу нашите нападащи войски. Кой пехотинец със своето два и половина метрово копие или опълченец със своята три и половина метрова пика може да устои срещу воина от фалангата с неговата пет и половина метрова сариса? А в онзи ден нашите жадни за слава хетайри можеха да прегазят и самия Олимп.
След минути битката на моя фланг се разделя на три сблъсъка. До реката пехотните роти от десния фланг на противника, които са излезли срещу нашата съюзническа пехота, са нападнати във фланг и тил от конните ескадрони на Хефестион. Подразделенията на Аминта и Николай ги приковават отпред и те са подложени на тотално клане. Отрядът на Кен се бие с опълченската пехота в центъра, сред вихри от прах и крясъци бушува титанично меле. Свещеният отряд и поддържащите го полкове са отрязани на нашия фланг. Тежката ни конница ги атакува в тил, въоръжената със сариси пехота ги притиска отпред. Елитното подразделение на врага е обкръжено. Сега започва кървавата сеч.
Когато една част бъде отрязана от поддържащите я флангове, съпротивата й е въпрос единствено на характера и куража на нейните воини. В това отношение никоя друга войска, с която съм се сражавал, не може да се сравнява с таванския Свещен отряд. Тяхната гибел стана неизбежна в мига, в който първият ни ескадрон проби фронта им. И все пак Тристате не само не се огънаха, но и окуражиха опълченците от своето подкрепление и гражданските полкове на фланга си, като със смелостта си им дадоха пример за подражание. Сякаш не се сражавахме с воини, а с шампиони. Тимон, боксьорът от Олимпийските игри, убил два наши коня, така чухме после, втория с голи ръце, като му строшил шията. Панкратистът16 Тоот дълго се съпротивлявал, въпреки че в корема му били забити три копия и половината му лице било отсечено. Хрониката на проявената от враговете храброст обхващаше два свитъка от докладите. Ала още по-поразителен беше начинът, по който се държаха един за друг. Макар пробивите на нашите клинове да бяха разкъсали първоначалните четири хиляди първо на три, а после и на пет отделни части, като атакуваха нашите фронтове в пробойните, оставяни от собствените ни атаки срещу тях, те успяха да се прегрупират и престроят в боен правоъгълник. С бой се измъкнаха от обкръжението и стигнаха до самотния кипарис, който обозначаваше първоначалния им фронт, сетне до една ниска стена, дето беше висяло лагерното им пране, и след това до кухненския лагер на слугите им, дето пак се строиха зад редица готварски ровове. Ни един не обърна гръб. Нашите сили постоянно настъпваха срещу застъпващи се щитове и насочени копия. И ако спирахме да поемем дъх, та било и за миг, бойците от Свещения отряд се хвърляха срещу нас.