Майка ми ме осведоми, че Филип не ми бил баща, а в нощта на моето зачеване я посетил Зевс във формата на змия. Че съм бил син на бог. Тя, моята майка, била небесна невеста. Съвсем се беше чалнала. Необичайността на тази сцена още повече се задълбочаваше от това, че в онзи момент Олимпиада като че ли си бе възвърнала красотата от своята младост. Очите й блестяха, кожата й сияеше, черната й коса лъщеше на светлината на лампата. Изглеждаше поразително. В цяла Гърция нямаше друга жена като нея. В онези първи дни единственото ми истинско удоволствие беше да пращам своите военачалници Антипатър и Антигон Едноокия в покоите й. Направо се попикаваха. Не ги обвинявам. Кой би могъл да знае какви подправки е сложила в сладкишите си Филиповата съпруга?
Трупът на бащиния ми убиец беше разпнат, изложен и изгорен на гроба на Филип. Там бяха прерязани и гърлата на невръстните му деца. Бяха екзекутирани големите синове на княз Ероп, мои братовчеди, осъдени от войската за заговорничество. Погребахме конете на Филип заедно с него, онези, които обичаше най-много, и най-младата му жена, Хиана от Бордея. Ето надгробната реч, която произнесох:
Благородни воини и другари, сънародници и братя по оръжие, Филип се възкачи на престола, когато повечето от вас преживявахте, като следвахте стадата си по зимните и летните пасища, облечени в животински кожи. Когато дивите ви съседи ви нападаха, вие бягахте в планината и дори там не можехте да отблъснете нашествениците. Филип ви измъкна от вашите убежища и ви научи да се биете. Той ви върна вашата гордост. Превърна ви в армия.
Филип ви засели в градове, даде ви закони, въздигна ви за живот без страх и нищета. Направи ви господари на пеоните, илирите и трибалите, които преди него ви бяха ограбвали и поробвали. Направи Тракия македонска. Постави под ваша власт пристанищата, които държеше Атина. Осигури ви злато и търговия. Направи ви властелини на тесалийците, пред които по-рано треперехте, покори фокидците и отвори широк път за вас в Гърция.
Атина и Тива насилваха вашите майки и сестри и крадяха имотите ви, когато им скимне. Филип срази тяхната гордост, та вместо да плащаме дан на едните и да сме зависими от другите, сега те идат при нас и ни молят за закрила. Колко е велико неговото военно изкуство? Чета списъка на гърците и персите, Кир Велики и Дарий Стари, Милтиад при Маратон, Леонид на Термопилите, Темистокъл, Кимон, Перикъл, Брасид и Алкивиад, Лизандър, Пелопид и Епаминонд. Всички са деца в сравнение с Филип. Гърците го обявиха за върховен главнокомандващ в предстоящата война срещу Персия не защото го искаха (понеже те ни мразят и презират, както знаете), а защото неговото величие не им остави друг избор. Казвате: „Аз съм македонец“. Преди Филип хората ви се смееха в лицето. Сега треперят. Всичко това е негово дело и той спечели почит не само за себе си, но и за вас и вашата родина.
Войската се спусна на юг в Гърция и сложи всичко в ред. При Коринт бях признат за хегемон на Съюза на градовете-държави на мястото на баща си. После се разбунтуваха племената отвъд Дунав. С форсиран марш се отправихме на север. Волята за борба на мъжете беше неутолима. Проведохме четири битки за шест дни, два пъти пресякохме най-могъщата река в Европа без кораби и мостове, за един ден прехвърлихме на отсрещния бряг четири хиляди души и хиляда и петстотин коня. През цялото това време нито един войник не беше наказан, не беше произнесена нито една сурова заповед.
На север от Дунав армията разби десет хиляди диви келти и германи на една житна нива. Тези варвари са с цяла глава по-високи от нас, едри типове, които могат да вдигнат на ръце собствените си коне, обаче избягаха като плъхове пред тази машина, създадена и обучена до съвършенство от баща ми, Антипатър и Парменион.