Това не ми харесва.
— Времето е подходящо за битка — заявява Кратер.
Пердика го подкрепя.
— Кръвта на мъжете кипи. Дайте да направим някои жени вдовици!
— Къде е Мемнон? — питам аз.
Приближава се вестоносец, готов да пришпори коня си.
— Не — казва Хефестион. — Сам ще го потърся. — И се отдалечава в галоп, за да разузнае вражеските редици.
Мемнон е най-висшият пълководец на Дарий. Той е грък от Родос, наемник. Командва гръцката наемна пехота на врага.
Трябва да знам положението на Мемнон в персийския строй. От това зависи всичко.
Парменион отбелязва, че вражеският боен ред е абсурден.
— Защо пехотата му е отзад? Защо конницата му е отпред? — Хитрост?
Не е хитрост, гордост е.
Знатните перси са конници. Искат славата за нашето отблъскване.
Бойното поле не изисква дълго проучване. Само да ми кажат къде е Мемнон.
Познавам Мемнон. Когато бях момче, известно време той живя в изгнание в бащиния ми двор в Пела. Сприятелихме се. От него съм научил също толкова за войната, колкото и от Филип.
Мемнон се сражаваше за персийската корона. Когато бях малък, войската му повторно завладя Йония за Артаксеркс. Брат му Ментор върна Египет на престола. Тогава двамата братя бяха на равна нога с царете. Можеха да секат монети и да основават градове. Жените им бяха от персийската знат, децата им се учеха в Суза и Персепол. (Всъщност те бяха женени за една и съща персийка, княгинята Барсина — първо Ментор, после Мемнон след убийството на брат му.) Преврат принуди Мемнон да избяга. Той се подслони в двора на Филип.
Мемнон не е първият професионален военачалник, но освен Филип и Ментор, той пръв превърна военното изкуство в наука. Започнал е като моряк. Командвал е флоти, разбираше военноморското дело не по-зле от воюването на суша. Мислеше от гледна точка на войната, не на битката. От неговата уста за пръв път чух израза „да виждаш цялото бойно поле“, с което имаше предвид политическия и стратегическия контекст. Мемнон разбираше от политика: можеше да води преговори, биваше го да поощрява хората и да ги мотивира. Можеше да ораторства, можеше да говори пред събрание. Владееше войната до абсолютно съвършенство. Можеше да напада, можеше да отбранява, можеше да обучава войници, можеше да ги командва. Хранеше и снаряжаваше войската си, плащаше й навреме. Хората му го обичаха. Владееше и собствените си емоции. Не познаваше гнева, смяташе гордостта за порок. Ако с бавене щеше да победи, можеше да се разтакава до безкрайност. Човек с нищо не можеше да го предизвика. Използваше злато преди силата и лъжи и измамни обещания преди първите две. Ала когато положението изискваше атака, не се колебаеше. Беше безстрашен в битка и безпощаден в преследване. В същото време не се свенеше и от договаряне. Издигаше най-добрите си хора и достойно служеше на своите господари. Макар да имаше слабост, тя беше справедлива: искаше да получава признание, не толкова за надареността си и дори не за усърдието си, колкото за радикалността на идеите си и за успехите си.
Мемнон е първият командир, ползвал карти. По онова време никой не беше чувал за такова нещо. Заснемането на терена се смяташе за принизяване на военното изкуство. Пълководецът трябваше да познава бойното поле от собственото си разузнаване или от донесенията на доверени офицери, съгледвачи и местни жители. Да го картираш беше мошеничество.
Ала Мемнон не се ограничаваше с проучване на бойното поле. Той чертаеше конкретни бойни полета, не само такива, на които в миналото са се сблъсквали армии, а и места, непознали война, които можеха да се окажат подходящи в някой бъдещ момент. Пазеше книги за пътища и реки, проходи, планини и дефилета, картира нашир и длъж Мала Азия чак до планинските пътеки, известни единствено на козарите. Търсеше удобни места за лагери, после изучаваше пътищата, по които можеше да бъдат достигнати, снабдявани или заобиколени. А и не очакваше само победи. За всеки лагер определяше по колко колони и с каква бързина могат да се изтеглят, по кой път или пътека, даже екипираше места за засади, прикриващи планираното отстъпление от въпросния лагер, в случай че изгуби битката, за която е планиран. Записваше датите на смяната на сезоните, на изгрева и залеза на слънцето и луната. Знаеше продължителността на деня и нощта на всяко бойно поле в цяла Азия на запад от река Халис. Знаеше деня и датата на жътвата на ечемика във Фригия, Лидия и Киликия и мястото на всеки хамбар, както и имената на търговците, които ги държат. Коя река в кой сезон приижда. Имат ли бродове. Къде. След като приключеше учението за битката от собствената си гледна точка, го провеждаше от гледната точка на врага. Какво можеше да противопостави човек на блестящите му диспозиции? Какви слаби места оставяше непокрити?