Когато бях единайсетгодишен, често посещавах Мемнон. С часове го измъчвах с въпросите си. Исках да науча всичко за Азия. Великият пълководец търпеливо ми обясняваше. Кои са владетелите на Персия? Що за хора са? Той ми разказваше за Арсит и Реомитър, Спитридат, Нифат и Мегадат. Описваше ги с най-големи подробности, та ми се струваше, че ще ги позная от пръв поглед. Мемнон обожаваше Персия. Мащабите на империята, нейното великолепие и изтънченост. И жените. Аз го прихванах от него. Като се има предвид непреклонната ми враждебност към Персия, може да се предположи, че я ненавиждам. Тъкмо напротив. Запленен съм от нея. Накарах Дор, един от Мемноновите хора, да ме научи на езика. Мога да чета на него и разбирам какво казват без преводач. Харесваха ми имената на градовете: Вавилон, Суза, Персепол. Мемнон си падаше любител готвач. Приготвяше един специален хумус с мащерка и сусам и сам си печеше хляб, като мелеше ечемика с войнишка ръчна мелница. Носех му зайци и дроздове. Изучавахме ред по ред Ксенофонтовия „Анабазис“. Колко са тесни Киликийските порти? За колко време войска може да прекоси Стълба на Йона? Ефрат може ли да бъде отбраняван ефикасно? Как могат да се заобиколят Персийските порти? Разпитвах Мемнон за неговата философия на войната. Как би атакувал неподвижна позиция? Как ще проведе разузнаване? Отбраната по-мъчна ли е от нападението?
Хефестион се връща. Открил е Мемнон.
— Ей там, дето завива реката. Синовете му са с него. В отлично настроение са. Той няма търпение да ни види сметката.
Повечето бродове са на завои. Реката е най-плитка там, дето завива. Забелязвам отсъствието на отблясъци по повърхността на течащата по каменистото дъно вода (късното слънце е в наша полза).
Казвам на Теламон:
— Доведи Рижия.
Имам предвид Сократ Червенобрадия, който командва първия в днешното редуване ескадрон хетайри. Ще го хвърля срещу Мемнон. Пращам вестоносец при Аминта Арабайов, комуто ще поверя подкреплението на Рижия, и при Клит Черния на фланга, като му нареждам да доведе Царския ескадрон при мене в центъра.
Рижия и Аминта пристигат в галоп. Излагам им замисъла с думи, кратки като шифър.
— Ще вали желязо, Рижи.
Той се засмива.
— Не ме е страх да се намокря.
Описвам на командирите си плана за атаката. Но освен какво и как, моите другари трябва да знаят и защо. Обръщам се към Парменион и му говоря така, че да чуят всички.
— Ако се забавим, приятелю, през нощта врагът може да се измъкне. Мемнон със сигурност настоява за такава тактика с цялата си убедителност. Това е най-разумният подход, той знае, че времето работи за него и срещу нас. Ако противникът си плюе на петите, ще бъдем принудени да го преследваме от един укрепен град на друг, докато накрая той ни изсмуче парите и провизиите. Ако обаче днес победим тук, същите тези градове ще ни паднат в нозете без битка. — Посочвам реката. — Погледни натам, дето ни очаква врагът. Нима не сме се молили за такава гледка? Сега Създателят на земята и небето ни я дава. Да му благодарим и да вземем каквото е наше.
Отново се обръщам към Теламон:
— Вдигай ги.
Той дава знак и прозвучават тръби. На фронт от хиляда и осемстотин метра конярите помагат на конниците да се качат на седлата. Полето изведнъж се променя. Настръхвам целият. Надигат се радостни викове. Гората от копия зад мен внезапно оживява, мъжете се изправят, ескадроните на двата фланга се строяват в клинове. Чакането свършва. Военачалниците се пръскат по своите части.
Бойният ред на Дариевите сатрапи в долината на река Граник е следният.
Фронтът на врага е само конница. Левият му фланг е от две хиляди воини начело с Арсам, наместника на Киликия, подкрепян от Мемнон с петстотин конници от гръцките наемници, главно йонийци, платени от Мемноновата кесия. Вдясно от тях са разположени Арсит, наместник на Хелеспонтска Фригия, който брани родната си земя и командва цялата войска, с около хиляда фригийски и три хиляди пафлагонски конници, както и две хиляди хирканци начело със Спитридат, сатрап на Лидия и Йония, Арситов братовчед и Дариев зет. Те се сражават под знамената на Арсит, чийто герб е златен жерав на ален фон. Персите наричат тези щандарти „змии“ заради издължената им форма и начина, по който се извиват на вятъра. Вдясно от Спитридат е брат му Росак, който командва хиляда катафракти24 от Мидия в железни ризници, чиито плочки се застъпват като рибени люспи. След битката вдигаме една от тях: тежи четирийсет кила. Животните, които носят тази броня, са партски жребци, огромни като товарни коне. Персийският център се състои от четири хиляди тежки конници, командвани от сатрапите на Голяма Фригия и Кападокия Атизий и Митробарзан, и от хиляда леки конници, за които плаща Дариевият зет Митридат, яхнал дорест жребец, струващ, според хората, двайсет таланта. Вдясно от Митридат с две хиляди бактрийски конници е Арбупал, син на Дарий и внук на Артаксеркс, най-красивият мъж в Персия след баща си. Тези бактрийци (и техните бойни другари от Партия, Хиркания и Мидия) не са пристигнали от родните си провинции хиляда и петстотин километра на изток, а са владелци на тукашни имения, наследници на герои, покорили тези земи с Кир Велики, и са длъжни да служат под знамената, когато ги призове техният цар. Десният фланг на врага е под командването на Фарнак, брат на Дариевата жена Лизея, с конни части наборници от Памфилия, Армения и Мидия начело с Нифат, Петин и Реомитър, всичките поддръжници на царската династия, и Омар, командващ лидийската лека конница в самия край на персийския десен фланг.