2
Моята родина
Моята родина е скалиста и планинска земя. Напуснах я двайсет и една годишен. Никога не ще се завърна там.
В огромните имения из македонските равнини живеят конници, които се смятат за гърци, потомци на Херакловите синове. Планинците са от пеонски и илирийски произход. Пехотата е от планините, конницата — от равнините.
Грамадни цепнатини разсичат планините в моята родина на естествени райони, които се отбраняват лесно и също са разделени на планински долини, наричани „оврази“ или „долове“, в които текат ручеи или потоци. В един район има десетки оврази, всеки от които е обитаван от различен род. И всички родове се мразят помежду си.
Законът на моята родина е „фратрерис“. Това означава „кръвна вражда“. Обичаят забранява мъжът да се жени в своя дол — трябва да си намери девойка от друг. Ако баща й не се съгласи, женихът я открадва. Тогава пък родата на булката организира потеря, за да я върне. Това води до вечни кръвопролития, раждат се саги и балади. Чувал съм мелодии от цял свят, ала няма по-трогателни от песните на родните ми планини. В тях се разказва за вражди и разпри между влюбени, за смърт, разбити сърца и мъст.
Любовта, която изпитва към своя дол планинецът, е ирационална и неизличима. Имам офицери, по-богати от раджи, но всеки от тях няма по-голяма мечта от тази да се завърне в дола си и да разказва историите си край огъня. Виж онези трима войници до опрените на стойката оръжия. Те са от един и същи дол. Двама са братя, а третият им е чичо. Виждаш ли четиримата зад тях? Те са от съпернически дол. Ако си бяха у дома, сега тези хора сън нямаше да ги лови от кроене на планове как да си разцепят черепите едни на други. Докато тук, в тази далечна страна, те са първи другари.
Южнякът грък възмъжава в „полис“, град-държава с пазарище, народно събрание и каменни стени, които го пазят от врагове. Той е добър оратор, но лош воин. Равнинецът от Скития живее на конското седло и следва стадата си и сезонната паша. Свиреп е, само че не е силен.
А горянинът… Корав като буца пръст, зъл като змия. И с желязно копие да го изкормиш, пак ще допълзи при тебе да ти изтръгне сърцето и да го изяде сурово пред собствените ти очи. Планинецът е горд — ще ти разкъса черния дроб за едното нищо. Обаче знае какво е дисциплина. Баща му го е възпитал с кожения си колан.
Ето от какво тесто са замесени великите воини. Баща ми го разбираше. Веднъж в планините, когато остроумно се подиграх на някакъв прост горянин, баща ми ме прекъсна:
— Синът ми е луднал по Омировия Ахил — каза той на Парменион и Теламон, които служеха при него, преди да служат при мене. — Извежда произхода си от героя — по майчиния си род, не по моя — и мечтае да събере собствена войска от мирмидонци, непобедимите хора-мравки, които последвали „най-храбрия между ахейци5“ при Троя. — Засмя се и весело ме плесна по бедрото. — Какви, мислиш, са били хората на Ахил, сине? Прости копелета като тия! Планинци от доловете в Тесалия, груби и необразовани, впиянчени и корави като кентавърско копито.
Мъжете в моята родина са корави, а жените — още повече. Баща ми разбираше и това. Той ухажваше онези планински моми или по-точно, техните бащи, чието приятелство и вярност си осигуряваше с всякакви средства. По сметки на майка ми е имал трийсет и девет брака, седем от които — официални. Може само да гадаем за броя на отрочетата му. Има една стара шега за верността на войската ми: естествено, че няма да дезертират, нали всичките са ми природени братя!
Когато бях на дванайсет, със скъпия ми другар Хефестион отидохме с вербовъчен отряд под командването на баща ми до дола Триеса в планината над Мара. Такъв пресечен терен не е за коне — ще им се счупят краката. Яздят се мулета. Баща ми беше поканил родовете от няколко съпернически оврага. Всички дойдоха — пияни до един. Баща ми беше роден да властва над такива мъже. Хвалеше се, че можел да „надпие, надвие и надебе“ всеки, и наистина можеше. Планинците го обожаваха. Малко след залез-слънце почна импровизирано състезание по яхане на прасе. Беше избягала една свиня, голяма колкото магаре, и мъже и момчета, окаляни до уши, се опитваха да я хванат. С Хефестион наблюдавахме иззад каменната ограда как един здравеняк с рунтави мустаци се хвърли на врата на животното. Другарите му почнаха да го предизвикват да яхне свинята и да се съеши с нея. Баща ми, също с омазано с говна лице и затънал до кръста в калта, се присъедини към тях. Настана всеобща веселба, докато мустакатият се бореше със свинята. След като свърши, заклаха нещастното животно и пирът с неговото месо продължи до заранта.